ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Направо от извора

Направо от извора

Някои книги имат силата да те променят. Някои книги са писани с тази цел – да преобърнат представите ти и да те оставят задъхан и невярващ да преосмисляш новия си поглед върху света. Айн Ранд е писала точно такива книги. Тя е философ, основоположник е на течението „обективизъм”, което провъзгласява свят на антиравенство , свят, в който всеки получава  според заслугите, а не според нуждите. Разбира се, тези идеи са предизвикани от ненавистта към победилия в Русия нов строй, който прогонва семейството на Айн Ранд далеч на Запад. И разбира се, за да ги осмисли човек, по-добре да му бъдат поднесени под формата на художествена литература. Така се раждат Fountainhead  и Atlas Shrugged, озадачаващо преведени като „Изворът” и „Атлас изправи рамене”.

Освен че се чете на един дъх /накрая дори пестеливо, по няколко станици на ден, за да не свърши толкова бързо/ и освен че в нея става въпрос за една невъзможна жена, един невъзможен  мъж и една възможна любов, „Изворът” е извор на сила.  Сила да се бориш с посредствеността. Това е книга, която не може да остави равнодушен нито един човек, в който има поне малко талант, умение, желание за развитие, трудолюбие и честност към себе си. И може би с това е най-трогателна. Не толкова с любовната история, колкото с пиетета към труда и таланта на човек. В тази книга Айн Ранд извайва много внимателно, с голяма почит и почти ренесансов устрем  новия човек, на който принадлежи бъдещето, земята и всички нейни съкровища. И докато четеш, разбираш, че дори да не познаваш нито един точно такъв  човек, познаваш много негови проявления. И нищо не ти пречи да се бориш с неговите врагове – мързелът, посредствеността, духовната нищета. Това е промяната, която тази книга носи – нежеланието вече да стоиш настрана от тази стара битка, усещането, че си длъжен да участваш в нея, защото в противен случай ще стане страшно, те ще спечелят и тогава...? „Изворът” прави и още нещо – въоръжава те за тази битка. С оръжие – според заслугите... 
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...