„Псевдонауката”, Бен Голдейкър, издателство „Изток - Запад” .
Винаги съм имала нужда от такава книга. Всеки от нас, който е малко по-неподатлив към всякакви модерни изобретения, които щедро ни обещават дълъг живот, гладка кожа и желязно здраве, има нужда от такава книга. Да, ние не сме съвсем податливи, но и не сме съвсем подготвени за битката с шарлатаните, които ни продават това, което не е за продан. Това, което ни е липсвало винаги, са научните аргументи в този тежък сблъсък. Авторът на „Псевдонауката” ни ги дава в изобилие, без да скъпи нито съветите, нито сарказма, нито безцеремонността си. И именно този тон на непоносимост към големите заблуди на съвременния консуматор е чарът на тази книга, която мнозина биха нарекли скучна, просто защото не е лесна. Ами да, съвсем не е лесно да се простиш с илюзиите си за скъпите кремове с уникални съставки (много ми харесва примерът с крема, съдържащ ДНК на сьомга и съответно /!?/подмладяващ  кожата). Не е лесно и да прочетеш защо именно няма смисъл от инвестиции в скъпи детоксиниращи процедури или защо не трябва да се вярва на хомеопатията /тук, да си призная, ми беше много трудно, именно защото напоследък всичко ме буташе в тази посока, дори личният ми лекар/.

Имате ли сили обаче да се гмурнете в морето на невежеството, има немалък шанс да излезете на твърда земя и то като човек, който никога повече няма да стане жертва на маркетинговите специалисти, които с няколко наукообразни таблички и любимото им „научно” изследване – девет от десет жени харесват крема, който са получили безплатно - ви продават едно нищо в хубава опаковка. Да, съгласна съм, че някои илюзии са полезни, но къде -къде по-полезно е вместо да лапаш хранителни добавки, да лапаш зеленчуци.

Тази книга стимулира мисленето ни във времена, в които от нас не се очаква да мислим и променя светогледа ни по един много занимателен ума начин.