Неделен книжен клуб

„Нашите предци“, Итало Калвино

Това са три истории, колкото невероятни, толкова и автентични, разказващи за онова далечно време, в което чудесата са били разбираеми, лудостта е имала ореол на святост, а приключенията са се случвали на всяка крачка по далечния път от едно село до друго.

„Нашите предци“, Итало Калвино

Средновековието е магическо време в историята на Европа и това може да потвърди всеки читател и почитател на Жак льо Гоф, Умберто Еко или Цочо Бояджиев. Сега мога да добавя – и на Итало Калвино. Книгата му „Нашите предци“ е любопитно и забавно четиво, което напомня средновековна хроника, но разказана с наивността и чувството за абсурд на народните приказки (впрочем авторът е специалист в тази материя).

Това са три истории, колкото невероятни, толкова и автентични, разказващи за онова далечно време, в което чудесата са били разбираеми, лудостта е имала ореол на святост, а приключенията са се случвали на всяка крачка по далечния път от едно село до друго. Дърветата са огромни, благородниците говорят на латински, а селяните са хитри и коварни.[[more]]В „Разполовеният виконт“ двете половини на виконт Медаро водят отделен живот, въплътили в себе си доброто и лошото на воин и управник. В „Баронът по дърветата“ барон Козимо прекарва целия си живот по клоните на дърветата в градините и горите, взимайки дейно участие в живота на обществото като уважаван и почетен гражданин, макар и малко ексцентричен. И любимата ми част е за „Несъществуващият рицар“ Аджилулфо, своеобразна пародия на „Баудолино“ на Умберто Еко – забавна рицарска сага с режисирани сражения, в които рицарите от двете армии викат преводачи, за да им превеждат обидите на бойното поле.

Итало Калвино е легендарно име в родината си и тези три истории показват неговата ерудиция, чувство за хумор и любов към историята – идеалните качества на всеки добър разказвач.