[[more]] Тази ми е любимата книга на Давид Фоенкинос от трите, които съм чела досега и, понеже издадените негови произведения в България са дори повече, обезателно ще си намеря поне още нещо.
Фриц и Алис се обичат. Те са съвсем млади, животът им едва започва, още учат и се колебаят кой път да поемат, каква професия да изберат. За Фриц, който е разказвачът в книгата, един стаж в енциклопедия "Ларус" ще стане определящ за работата му с години напред. Също както връзката му с Алис е в основата на всички негови бъдещи връзки.
Типично за книгите на Фоенкинос е това, че героите му са абсолютно откровени пред себе си и признават безпощадно и с голяма доза хумор онези истини, които малцина от нас биха се осмелили. Фриц е симпатичен и достоен за съчувствие, защото страстите и емоциите на първата му любов са толкова силни, че неизбежно са мерило за всичко случило се по-късно. Двамата с Алис не са подходящи един за друг, но онова, което ги свързва, се оказва достатъчно силно. Така целият живот на Фриц се дели на периоди с Алис реално и периоди с Алис мислено, но живот без нея просто няма.
Всичко това е описано забавно, небрежно и симпатично, макар че любовната мъка рядко е най-забавното нещо на света. Абсолютно френска книга – слънчева и лека, чудесно момичешко четиво.
