ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Не изпускай деня", Сол Белоу

"Не изпускай деня", Сол Белоу
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Понякога си мислим, че живеем в непосилно трудни времена и тази орис е отредена само на нас. Мъчителни размисли, депресии, озлобление, липса на почтеност в отношенията и несигурност за утрешния ден – вероятно всяко поколение по някакъв начин се сблъсква с тези проблеми и изминава своя път на страданието.

В книгата на нобеловия лауреат Сол Белоу "Не изпускай деня" е разказано за един такъв наш съвременник. Само че той не ни е съвременник, а е повече съвременник на бащите или дядовците ни – просто драмата на малкия човек, нерешителен и вечно търсещ виновни за нещастията си, е изглежда вечна. Героят на книгата – Уилхелм, е син на заможен лекар, но е предпочел да прекъсне образованието си, за да преследва мечтата си за актьорска кариера и след като холивудските му амбиции остават неосъществени, избира да прекара живота си в непрекъснато разочарование. Всички познаваме такива хора, които сякаш притежават само нещастието си и го отглеждат като своя рожба, въртят се около него, оглеждат го от всички страни и, ако някой ден изгубят страданията и оплакванията си, сигурно няма да им остане за какво да живеят. Уилхелм е точно такъв, вечният неудачник, наглед смирен и кротък, но дълбоко в себе си изпълнен с гняв и обвинения към близките си, към познатите, към съдбата и към света. Единственото му занимание е самосъжалението и с него е изпълнен всеки нов ден. За хора като него в света няма нищо устойчиво или любимо, за което да се хванат, така че всеки ден потенциално носи шанс за ново начало, което не бива да се пропуска. Само че – началото е най-напред вътре в нас, защото в нас са причините да правим нещо и причините да бездействаме.

Това е в общи линии и мотивацията на Нобеловия комитет при връчването на наградата на Белоу. "Не изпускай деня" не е голяма или сложна книга, но е изстрадана, разтърсваща и ни кара да погледнем на света по нов начин, а всъщност и да се почувстваме по-пълноценни хора – дейни, сигурни и обичащи.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...