Понякога си мислим, че живеем в непосилно трудни времена и тази орис е отредена само на нас. Мъчителни размисли, депресии, озлобление, липса на почтеност в отношенията и несигурност за утрешния ден – вероятно всяко поколение по някакъв начин се сблъсква с тези проблеми и изминава своя път на страданието.
В книгата на нобеловия лауреат Сол Белоу "Не изпускай деня" е разказано за един такъв наш съвременник. Само че той не ни е съвременник, а е повече съвременник на бащите или дядовците ни – просто драмата на малкия човек, нерешителен и вечно търсещ виновни за нещастията си, е изглежда вечна. Героят на книгата – Уилхелм, е син на заможен лекар, но е предпочел да прекъсне образованието си, за да преследва мечтата си за актьорска кариера и след като холивудските му амбиции остават неосъществени, избира да прекара живота си в непрекъснато разочарование. Всички познаваме такива хора, които сякаш притежават само нещастието си и го отглеждат като своя рожба, въртят се около него, оглеждат го от всички страни и, ако някой ден изгубят страданията и оплакванията си, сигурно няма да им остане за какво да живеят. [[more]] Уилхелм е точно такъв, вечният неудачник, наглед смирен и кротък, но дълбоко в себе си изпълнен с гняв и обвинения към близките си, към познатите, към съдбата и към света. Единственото му занимание е самосъжалението и с него е изпълнен всеки нов ден. За хора като него в света няма нищо устойчиво или любимо, за което да се хванат, така че всеки ден потенциално носи шанс за ново начало, което не бива да се пропуска. Само че – началото е най-напред вътре в нас, защото в нас са причините да правим нещо и причините да бездействаме.
Това е в общи линии и мотивацията на Нобеловия комитет при връчването на наградата на Белоу. "Не изпускай деня" не е голяма или сложна книга, но е изстрадана, разтърсваща и ни кара да погледнем на света по нов начин, а всъщност и да се почувстваме по-пълноценни хора – дейни, сигурни и обичащи.
