ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Неделният клуб по философия“ от Алекзандър Маккол Смит

„Неделният клуб по философия“ от Алекзандър Маккол Смит

Споделяла съм, че аз и приятелките ми от Неделния книжен клуб сме големи почитателки на Алекзандър Маккол Смит и книжките за професор Мориц Мария фон Игелфелд са сред любимите ни поредици. Трябва да призная със срам, че досега не бях чела нито една книга от поредицата за Изабел Далхаузи, но след като прочетох първата – впрочем на един дъх – вече съм до средата на втората.Книгите на професор Маккол Смит водят до пристрастяване. И не защото са някакви претенциозни шедьоври. Авторът е преподавател в Единбургския университет и пише напълно истински, умни и хубави книги – такива, каквито е приятно да се четат по всяко време. Освен това той се отнася към героите си с едно много свежо чувство за хумор и обич, които са много ободряващи. Изобщо, достатъчно е да се добави, че авторът свири на фагот в „Наистина ужасния оркестър“ – показателно за отношението му към себе си и света.

Въпросният оркестър е сред героите в „Неделният клуб по философия“. След наистина ужасните си концерти, музикантите черпят публиката със закуски и отлично вино, като компенсация. Тези симпатични събирания са само част от културните събития в Единбург, за които Маккол Смит разказва в книгата си. Защото това е книга за Единбург – град, в който Изабел е влюбена, в който живее и където участва най-активно във всички по-интересни събития. В хода на повествованието Единбург ми стана толкова симпатичен, че веднага си пожелах да го посетя и да видя през очите на Изабел този стар и достолепен град.

Изабел Далхаузи е госпожица на средна възраст, с отлично образование, излишък от средства и непоклатими морални и философски принципи. Водена от чувството си за справедливост, тя започва сама разследването на съмнителното самоубийство на един млад човек, който пада пред нея от последния балкон на концертната зала в Единбург. Разбира се, нещата са черно-бели само в книгите на Изабел, а в живота всичко е объркано, цветно и неясно. Включително и в личния живот на Изабел, където скоро ще настъпят големи промени.

Накрая трябва само да добавя, че това е едно от предимствата на четенето със закъснение – мога да прочета цялата поредица наведнъж и точно това ще направя. 

Купувайки си тази книга оттук, подкрепяте Момичетата от града!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...