Неиздавани досега текстове на български на италианската журналистка Ориана Фалачи станаха достояние на родната публика с изданието „Ако се родиш жена“.
Книгата на издателство "Сиела" излезе навръх 8 март и в него са поместени интервютата на Фалачи с Коко Шанел и портретите на Жаклин Кенеди и дъщерята на Сталин - Светлана, с които журналистката показва и разсъжденията си за правата на жените. Със своите предизвикателни и дръзки интервюта Фалачи среща публиката с италиански сенаторки, с певици и актриси, с лидери на феминисткото движение и така създава пълнокръвен портрет на жената от 20. век.
Името на Ориана Фалачи се превръща в еталон за журналистика в годините, през които жените все още воюваха за своето равноправие в свят, изтъкан от конфликти и силноизразен мачизъм. Журналистката отразява събитията във Виетнам и дори личности, превърнали с в икони за редица поколения не могат да й откажат интервю. Фалачи оставя своята трайна следа в историята с книги като „Един мъж“, „Гневът и гордостта“ и „Писмо до едно неродено дете“.
„Ако се родиш жена“ е забележително и провокативно издание, в което са събрани някои от най-значимите и мощни текстове на Фалачи на тема правата на жените през XX век и равнопоставеността между половете. През 1954 г. Ориана Фалачи започва своето сътрудничество с „L’Europeo“. Toва е и времето, след което феминисткото движение достига връхната точка на своята полемична сила и диспутът върху положението на жената е по-разгорещен от всякога. Острият нрав на Фалачи и бързият ѝ и критичен ум бързо изместват характера на възлаганите ѝ до момента статии – от хроника те неизбежно се преплитат с повдигнати от жените политически теми. Така италианската публицистка интервюира звезди като Коко Шанел, Ингрид Тулин, Мери Куант, Кейт Милет, политици и световни лидери като Голда Меир и Индира Ганди.
Мислите на всички тях за ролята на жената, за патриархата и равенството, за феминизма, за свободата, прогреса, демокрацията и огромните социални и политически промени след Втората световна война, са събрани в 20 текста, с които Фалачи се опитва да намери отговор на въпросите защо няма жена Айнщайн, защо жените в Италия нямат достъп до магистратски длъжности до късната 1955 г. в сравнение с много други държави по света, каква е представата на жените за жените и др.
Нещо повече, в тези текстове флорентинската журналистка успява да очертае промените в модата, нагласата към съжителството без брак, сексуалната освободеност, жените в политиката, правото, науката и във войната, правото на аборт, проституцията и нейното преследване.
Още издания, които очакваме с нетърпение
