Не целият живот е записан на книга, казва Колъм Маккан в послеслова на книгата, има още толкова истории за разказване. И той разказва някои от тези истории в своя интересен, вълнуващ и пъстър роман.
Ирландски монах, който дава подслон на проститутките в Бронкс; богат съдия и самотната му съпруга, които мълчаливо понасят тъгата от трагичната загуба на единственото си дете; влюбена в операта бедна чернокожа жена; проститутка, която знае наизуст стиховете на персийския поет Руми; латиноамериканка, която отглежда сама децата си и щастието на целия й живот се е случило в една сутрин, четвъртък; богата и красива художничка, която е изпробвала всички наркотици на света, но така и не е успяла да заглуши чувствата си достатъчно… и над тях човекът, който минава по едно въже между двете кули на Търговския център. Има и още истории и по някакъв начин всички те са преплетени и свързани, както и съдбите на хората в Ню Йорк, дошли от целия свят и станали част от историята на този град.
Всичко в книгата се случва в един ден, но също така стига до далечни страни и времена, вплетено в думите и мислите на разноцветните герои. Всяка история е различна, но вълнуваща и страстна, защото хората обичат и страдат еднакво, независимо колко са богати или колко са сами.
„Нека големият свят се върти“ е носител на наградата Импак през 2011 година. Това е любимата ми литературна награда, защото се определя от библиотеките и читателите, а интересът им към една книга винаги е гаранция, че тя е отлично написана и приятна за четене. Точно като тази.
