Загубата има много лица и още повече пътища, които бележат живота ни – география на нашите сбогувания – с места, с любови, с приятелства, с вражди. Тази книга на Якуба Каталпа разказва за всичко това. И го разказва прекрасно.
Избрах си „Немците“, след като чух откъс от тази книга, прочетен в нощта на литературата в романтичната обстановка на Художествената академия в София. Чутият откъс оправда очакванията ми – книгата е интересна, завладяваща и толкова добре написана, че я прочетох буквално на един дъх.[[more]]Това е историята на едно чешко семейство. Децата отдавна са се разпръснали по целия свят – от Австралия до Лондон, и само един от синовете е останал в Прага да наглежда престарелия им баща. Когато за погребението всички се събират в Прага, от семейния архив изплува отдавна забравена тайна: баща им всъщност има две майки – една родна в Германия и друга в Чехия, която единствено познава. От немската баба идват само колети със сладкиши за Коледа и никога нито ред. Почти като приумица изглежда пътуването на най-малката дъщеря до далечния немски град, където започва нейното разследване за живота на непознатата немска баба.
Клара е жена от средната класа със съдба, белязана от двете войни, сполетели родината й. В своя живот тя като че губи всичко – мъжете, които обича, приятелите си, родния дом, а накрая и детето си. През живота й преминават най-различни хора, за по-дълго или съвсем мимолетно, и всеки от тях е също като нея само случайна пионка в жестоката игра на историята.
Една много женска книга, в която през съдбата на три поколения жени са показани големите беди и малките радости на последния век от историята на Европа – от кошмара на двете войни и безкрайните ешелони към лагерите на смъртта до съвремието без граници, в което децата ни растат щастливи. И това е всичко – в една женска книга не може да има по-добър финал.
