Ние, като общество, като граждани и като европейци, след атентатите срещу двете кули в Ню Йорк заехме еднозначно позиция в защита на жертвите и потърпевшата страна и също така единодушно осъдихме извършителите и мотивите им. Това е отношението, с което всеки от нас започва да чете „Неохотният фундаменталист“.
Само че е известно, че в същия този ден милиони хора по света са се радвали и също така еднозначно са заели позиция в подкрепа на случилото се. Тези хора имат своите причини и своята логика и тази книга разказва за тях. При това без да стига до отблъскващи крайности и да призовава към насилие, просто представя напълно различната гледна точка на човек, който стои между двата свята и трябва да избере на чия страна да застане. И не избира нашата. Само заради това си струва да прочетете книгата на Мохсин Хамид.
Чангиз е пакистанец, който разказва историята на живота си на случайно срещнат американец на пазара в Лахор. Историята му започва с постъпването му в Принстън с пълна стипендия, завършването без нито една петица и работата му за престижна финансова компания в Ню Йорк. Като добавим и приятелката му американка, красива и от добро семейство, Чангиз е постигнал напълно американската мечта. Само че той не е американец. В себе си той носи ценности и представи за света, които са напълно различни от тези, които му налага новият му живот. Произхождащ от стар и известен род, Чангиз може да проследи предците си поколения назад, всички те уважавани хора. Но семейството му постепенно губи богатството си и докато в Лахор това не пречи всички да ги уважават, в Америка той е просто един бедняк, той е никой, защото единственото основание за уважение там са парите. Научен на почит и уважение към възрастните от дете, Чангиз трябва да свикне да се отнася взискателно и дори грубо към хора, два пъти по-възрастни от него, защото такива са изискванията на работата му. Тези и много други дребни наглед неща му пречат да се чувства добре, въпреки любовта му към Ню Йорк и силно емоционалните му отношения с Ерика.
За останалото просто изслушайте Чангиз, прочетете неговата история. И докато любимата му Ерика се лута в спомените за мъртвата си любов и постепенно това я унищожава, на Чангиз сякаш омразата му дава сили и го спасява. Аз не знам какво бих избрала на тяхно място, а силата на книгата е в това, че ме накара да се замисля по въпроса…
