Оказа се много трудно да пишеш за сборник с разкази. Няма как да опишеш сюжета, а и честно да си призная, като че ли съм отвикнала да чета друго освен романи. Но разказът има своя неповторим чар и аз с удоволствие си го припомних, докато четях "Птиците идват да умрат в Перу" на Ромен Гари. Мигновени, блестящи, остроумни, дълбоки, аналитични и  същото време достатъчно загадъчни, такива са тези разкази.Литература, от която също по някакъв непростим начин малко съм отвикнала.

Защо отказваме да се затрудняваме така? Защо отказваме толкова лесно даровете на интелектуалното предизвикателство? Ромен Гари не е лесен, но е толкова вдъхновен от своите демони и толкова обсебен от загадката на човешката душа, че увлича дори и мързеливия читател, научен напоследък на приспивната утеха на магическия реализъм и мамещата простота на популярната психология – два от водещите жанра в нашите книжарници.

Искам да гледам и филма по заглавния разказ, който Гари режисира сам, давайки главната роля на собствената си жена Джийн Сийбърг. Непоносимо непристоен, така определят този филм. Непоносимо добър, така определям аз този сборник с разкази.