ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Непорочните самоубийства“, Джефри Юдженидис

„Непорочните самоубийства“, Джефри Юдженидис

Смъртта, отвъд дълбоко трагичната си същност, е абсурд, небитие, бягство, алтернативна реалност, магия, път, спомен, раздяла. И тази книга разказва за всичко това.

Парадоксално, но „Непорочните самоубийства“ не е нито депресивна, нито мелодраматична история. Джефри Юдженидис е толкова добър писател (а Невена Дишлиева-Кръстева – толкова талантлив преводач), че езикът в книгата сякаш се лее като музика и ни води по пътеките назад във времето. Към миналото, отдавна превърнало се в легенда – посипана със златния прах на младост, невинност и наивни мечти. И макар че това е история за самоубийствата на петте сестри Лисбън – до една непълнолетни, дистанцията на времето и отчетливите спомени на техните съседи и приятели правят от семейство Лисбън нещо като картина в музей, застинала завинаги в своето трагично великолепие. „Непорочните самоубийства“ е първият роман на Юдженидис и впоследствие се превръща в първия филм на София Копола. И двете (и романът, и филмът) отдавна имат култов статус, но аз така и не бях стигала до книгата до това лято. Разказана в множествено число от група отдавна пораснали мъже, бившите почитатели на сестрите Лисбън, историята е оцветена не толкова от тяхната скръб по сестрите, които те са познавали само бегло, колкото от носталгията по невъзвратимо изгубеното детство, чийто символ сестрите-самоубийци са станали. Всеки детайл е описан и огледан с огромно внимание, както се вглеждаме само в особено скъпите си спомени. Съответно и причините за случилата се трагедия са оставени на въображението на читателя, за децата през 70-те семейство Лисбън не са били чак толкова различни от всички други строги и консервативни родители в Детройт.

Джефри Юдженидис казва, че кумирите му в литературата са Филип Рот и Сол Белоу. И макар че „Непорочните самоубийства“ наистина има много общо с „Американски пасторал“, не по-малко са приликите и с „Малкият приятел“ на Дона Тарт например. С други думи, американски роман най-висока класа – случващ се далече от нас като време и пространство и ужасно близо като настроение и емоции. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...