Тя се казва Настя или детектив Каменская и е гений в женски дрехи. Или почти в женски, защото Настя никога не ходи с рокля и пола и за нищо на света не може да сложи високи токчета, дори обстоятелствата да го налагат. Тя не умее да готви, да чисти и определено не е от емоционалните жени. Тя е жена-компютър, старши оперативен работник, който се занимава с анализиране и прогнозиране на престъпността в Москва – едновременно натоварваща и зареждаща работа.
В „Незаключената врата” на „Петровка” настъпва лек хаос – след пенсионирането на любимия шеф Гордеев, Настя се чувства много самотна. И въпреки че любимите й колеги и приятели са още там, има някаква празнина в работната атмосфера. С пристигането на новия шеф положението се влошава, защото по стечение на обстоятелства той е бивш колега на Настя от университета. Онзи същият двойкаджия, на когото тя пише домашните и взима изпитите, докато той пропива безпаметно своите студентски дни.
По всичко личи, че нещата са променени, но не в добра посока. Сега Афоня е по-твърд, по-изискващ и търсещ единствено скандални разкрития, които да дадат на отдела, ръководен от него, слава.
[[more]]А такива има много – убито е напълно невинно момиче, след него снимките на нов сериал са прекъснати, защото на метри от снимачната площадка е застрелян шофьорът на екипа, а за финал – на бюрото на Настя каца и папка с мистериозно убийство, дело на сатанисти. А шефът има абсолютно точно виждане за убийствата и знае кой е виновен. Настя само трябва да докаже неговата теза. Но както винаги, Каменская си има едно наум. Тя ще пресмята, ще игнорира, ще рисува своите таблици и схеми, за да разкрие цялата история и да предаде доклад на шефа си – всички тези убийства са свързани, а виновникът няма нищо общо с неговите подозрения.
След пенсионирането си Александра Маринина, която е точно копие на Настя, се заема с писане на детективски романи. Зад гърба си „генерал” Маринина има над 30 години трудов стаж, който й позволява да развихри въображението си в над 40 романа. „Незаключената врата” е един по-късните й текстове, в които действието на „Петровка” вече години наред се е развивало и историята открехва корицата, за да ни въведе във вече познатата обстановка. За онези, които не са чели предишните детективски романи на Маринина, ще бъдат по-неясни обстоятелствата, в които протича разследването. Но въпреки това убиецът ще бъде намерен, а читателите ще останат зад решетките на текста, спорейки с него, излагайки своите версии и разбира се, бъркайки в предположенията си. Защото с Маринина никой не може да се сравни...
