ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Никога не забранявайте тази книга!

Никога не забранявайте тази книга!

Издателство "Софтпрес"

Най-свежото четиво, на което попаднах това лято – „Забранете тази книга“ от Алън Грац, официално се води тийнроман, но всъщност е задължително за всеки, който обича книгите. Това дори не е просто роман, а манифест на любовта към четенето.

Историята ни среща с Ейми Ан – затворено момиче, което предпочита да прекарва свободното си време в училищната библиотека. И най-вероятно щеше да продължи да го прави до завършването, ако една „съвестна“ майка не беше настояла определени книги да бъдат забранени и извадени от фонда на библиотеката. Сред тях е и любимата на Ейми Ан.

Това събитие, което минава незабелязано за много от учениците, разтърсва момичето и го провокира да направи всичко възможно, за да се пребори със системата – да лъже, да фалшифицира, дори да краде. Ейми Ан е готова да прекрачи всички граници в тази война, защото тя се води не просто за една книга, а за свободата да четеш, сам да избираш книгите си, да бъдеш читател. Това е роман за силата да отстояваме себе си, да заявяваме какво искаме, да умеем да се противопоставяме и винаги да намираме сили да се борим с неправдата.

Това дори не е просто роман, а манифест на любовта към четенето.

На пръв поглед „Забранете тази книга“ е забавно и леко четиво, което на места разсмива до сълзи, но всъщност засяга една много сериозна и болезнена за съвремието ни тема. Че често в стремежа си да бъдат предпазливи, закрилящи и дори политически коректни, някои родители лишават децата си от истински вълнуващи романи.

И това съвсем не е авторова измислица. Всички книги, забранени от училищното настоятелство в този роман, са книги, подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните години. Зад забавния сюжет се крие тежката истина за цензурата, която ни ограничава всекидневно и която понякога сами си налагаме.

А посланието на Алън Грац е категорично: книгите не бива да бъдат забранявани. Напротив, трябва да правим всичко възможно, за да предадем на децата невероятното удоволствие от четенето и да ги насърчаваме да ходят в книжарниците и библиотеките, а не да ги гоним оттам. Под всякакви прекалено абсурдни причини – че някои четива са страшни, прекалено нереалистични или със свободомислещи герои.

Истината е, че в повечето случаи, когато хората забраняват някоя книга, то е защото или не са я чели, а само за чували нещо откъслечно за нея, или защото не са били в състояние да я разберат. Колко е жалко да лишаваш другите от нещо хубаво само защото самият ти си ограничен!

 

Бела много трудно определя себе си чрез прилагателни, хобита или факти, които би трябвало да разкриват същността й. Достатъчно променлива е, че да изненада дори себе си и в същото време достатъчно постоянна, че да не се отказва от нещата, които истински обича. А истински обича да чете, да посещава непознати места, да се запознава с нови хора, да пие чай, да се събужда в слънчеви стаи, да гледа хор...