Обичам да чета книгите на Амели Нотомб. Допада ми нейният стегнат и елегантен начин да разказва странни и екзотични истории. Затова прочитът на "Нито Ева, нито Адам" ми достави удоволствие, въпреки че за разлика от авторката по-скоро съм ужасена от Япония, отколкото да изпитвам възторг и привличане. Разбира се, аз и не съм прекарала ранното си детство на това място, така че Нотомб си има своите основания за обич и обожание. [[more]] Автобиографичният роман за любовната й афера с японец, на когото преподава френски език, обяснимо събужда аналогии с известни ни от литературата и киното подобни сюжети, един от които дори е пряко споменат. Това, което обаче ни поднася белгийската авторка, е различно, то е пестеливо откъм типичните за тези истории еротични сцени, дистанцирано е и немногословно.
Предмет на страстното й чувствено удоволствие тук са японската природа и храна. Заедно с авторката изживяваме екстаза от изгрева на върха на изгасналия вулкан, въртим се със снежния вихър, опитваме любимите й ястия и се потрисаме от разбирането за прясна морска храна. Опитваме и се наслаждаваме, но си оставаме отдалечени, защото Амели Нотомб е една самодостатъчна за себе си личност и главното при нея е свободата.
