Неделен книжен клуб

Нито вие без мен, нито аз без вас

Има дни, в които книгите ми дават повече, отколкото животът ми в момента. Когато работата ми е много и съм уморена, когато времето е лошо и се застоя вкъщи или просто в периоди на униние, една наистина хубава и вълнуваща история може да ме зареди с емоции и да ми даде поводи за размисъл, така че да я преживея като своя. Но също толкова често, когато дните са слънчеви, дълги и пъстри и когато се случват интересни неща и мислите и чувствата ми са посветени на хората около мен, вечер ми се иска да почета нещо, от което да си почина, което да не ме натоварва допълнително и да не изисква да съпреживявам

Нито вие без мен, нито аз без вас

Има дни, в които книгите ми дават повече, отколкото животът ми в момента. Когато работата ми е много и съм уморена, когато времето е лошо и се застоя вкъщи или просто в периоди на униние, една наистина хубава и вълнуваща история може да ме зареди с емоции и да ми даде поводи за размисъл, така че да я преживея като своя. Но също толкова често, когато дните са слънчеви, дълги и пъстри и когато се случват интересни неща и мислите и чувствата ми са посветени на хората около мен, вечер ми се иска да почета нещо, от което да си почина, което да не ме натоварва допълнително и да не изисква да съпреживявам всяка страница. „Нито вие без мен, нито аз без вас“ на Франсоаз Мале-Жорис е именно такава книга – приятна за четене, но неангажираща. Историята проследява живота на няколко двойки, свързани помежду си с роднински връзки или по стечение на обстоятелствата и тяхното всекидневно търсене на спокойствие и обич. Някои от историите са банални - застаряващата любовница, която напразно очаква предложение за брак, частният дедектив, който се влюбва в клиентката си, възрастна двойка, която отказва да приеме, че синът им е гей и си измисля правдоподобни оправдания или бракът на главната героиня, в който премълчаването и взаимното безразличие водят до пълно отчуждение. От друга страна книгата проследява паралелно историите на Джулия и Марк – двама души, отгледани без майка – тя от баща си, а той от чичо си, стар ерген – но противно на очакванията Джулия е равнодушна и пресметлива, а Марк е спокоен и добър. Съответно и семействата им са огледало на тяхното детство – Марк и приятелят му живеят хармонично и щастливо, а Джулия и красивият й мъж са очуждени и равнодушни. Не е нещо ново истината, че емоционалната палитра на човека се задава в детството и че повтаряме в някаква степен моделите, които наблюдаваме в собственото си семейство, книгата освен това ни казва нещо друго, още по-важно – че липсата на всеки човек може да бъде компенсирана с много любов, независимо от кого идва тя. Ненатрапчива и добре разказана история, подходяща за летните вечери.