ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Нито вие без мен, нито аз без вас

Нито вие без мен, нито аз без вас

Има дни, в които книгите ми дават повече, отколкото животът ми в момента. Когато работата ми е много и съм уморена, когато времето е лошо и се застоя вкъщи или просто в периоди на униние, една наистина хубава и вълнуваща история може да ме зареди с емоции и да ми даде поводи за размисъл, така че да я преживея като своя. Но също толкова често, когато дните са слънчеви, дълги и пъстри и когато се случват интересни неща и мислите и чувствата ми са посветени на хората около мен, вечер ми се иска да почета нещо, от което да си почина, което да не ме натоварва допълнително и да не изисква да съпреживявам всяка страница. „Нито вие без мен, нито аз без вас“ на Франсоаз Мале-Жорис е именно такава книга – приятна за четене, но неангажираща. Историята проследява живота на няколко двойки, свързани помежду си с роднински връзки или по стечение на обстоятелствата и тяхното всекидневно търсене на спокойствие и обич. Някои от историите са банални - застаряващата любовница, която напразно очаква предложение за брак, частният дедектив, който се влюбва в клиентката си, възрастна двойка, която отказва да приеме, че синът им е гей и си измисля правдоподобни оправдания или бракът на главната героиня, в който премълчаването и взаимното безразличие водят до пълно отчуждение. От друга страна книгата проследява паралелно историите на Джулия и Марк – двама души, отгледани без майка – тя от баща си, а той от чичо си, стар ерген – но противно на очакванията Джулия е равнодушна и пресметлива, а Марк е спокоен и добър. Съответно и семействата им са огледало на тяхното детство – Марк и приятелят му живеят хармонично и щастливо, а Джулия и красивият й мъж са очуждени и равнодушни. Не е нещо ново истината, че емоционалната палитра на човека се задава в детството и че повтаряме в някаква степен моделите, които наблюдаваме в собственото си семейство, книгата освен това ни казва нещо друго, още по-важно – че липсата на всеки човек може да бъде компенсирана с много любов, независимо от кого идва тя. Ненатрапчива и добре разказана история, подходяща за летните вечери.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...