Красиво написана криминална книга – това не е определение, което може да се чуе често. Но в случая е напълно вярно – това е една поетична и живописна книга, която разказва за студения Берген, любовта и самотата така, както само поетите могат.
Гюнар Столесен е един от най-известните норвежки писатели и славата му се дължи именно на криминалните романи, макар че с удоволствие бих прочела и някоя от другите му книги. В „Нощем вълците са черни“ има описани толкова много залези, облаци, морски пейзажи и картини от Берген, че сякаш с четенето на книгата се променят температурата и светлината, усещането е абсолютно реално. Сред този северен пейзаж се разхожда частният детектив Варг Веум, потънал в мисли за далечното и по-близко минало, за безцветния си личен живот и загадките, които го заобикалят.[[more]]Действието на романа се развива в началото на 80-те години и е свързано с една чувствителна тема за норвежците – Втората световна война и оцелелите нацисти. След като приятелят на Веум – бившият полицай Ялмар Нюмарк - умира при съмнителни обстоятелства, на детектива не му остава друго, освен да тръгне по следите на отдавна неразкрити престъпления, привидно несвързани помежду си. Една съмнителна експлозия във фабрика за бои през 1953 година, жестоко убийство през 1971 и няколко по-скорошни, над които се извисява сянката на зловещ убиец и нацист, за който е известно само това, че накуцва с левия крак. Постепенно събитията се разплитат, разбира се в съвсем неочаквана посока.
На места с мрачния си хумор и горчив поглед върху света Столесен доста напомня на Реймънд Чандлър. С други думи – много добър криминален роман. Ако оставим настрана печатните грешки.
