Неделен книжен клуб

Хубави ли са новите детски книжки?

"Ането", "Тошко Африкански", "Ян Бибиян", "Патиланско царство", стиховете на Дора Габе, Леда Милева  и Асен Разцветников, приказките на Валери Петров, повестите на Емилиян Станев.. С колко от великите български произведения за деца ще отрасне моето дете? С колко качествени и добре илюстрирани класически литературни произведения ще има то изобщо възможност да се срещне? Потънали в забрава или в прах, с пожълтели страници, с надраскани с химикалка илюстрации, с разпадащи се подвързии и липсващи корици -  старите ми детски книжки се борят за вниманието на едно четиригодишно детенце, за което уви, рисунките на Дисни лесно могат да станат вездесъщ еталон за красота, а адаптираните им, опростени до безобразие, приказки – основен литературен модел

Хубави ли са новите детски книжки?

"Ането", "Тошко Африкански", "Ян Бибиян", "Патиланско царство", стиховете на Дора Габе, Леда Милева  и Асен Разцветников, приказките на Валери Петров, повестите на Емилиян Станев.. С колко от великите български произведения за деца ще отрасне моето дете? С колко качествени и добре илюстрирани класически литературни произведения ще има то изобщо възможност да се срещне? Потънали в забрава или в прах, с пожълтели страници, с надраскани с химикалка илюстрации, с разпадащи се подвързии и липсващи корици -  старите ми детски книжки се борят за вниманието на едно четиригодишно детенце, за което уви, рисунките на Дисни лесно могат да станат вездесъщ еталон за красота, а адаптираните им, опростени до безобразие, приказки – основен литературен модел.

Не вярвам в крайностите, не смятам, че трябва да лишаваме децата си от модерните за тяхното време културни продукти. Вярвам обаче, че вкус – и за литература, и за изобразително изкуство, се гради от най-ранна възраст. Отношение към родния език и култура - също. Отдавна си дадох сметка за опасността да допусна в дома ми да се настанят само Бамби, Дъмбо и Лейди. Тези тримата, разбира се, не са страшни, те поне са изцяло продукт на Дисни. Страшното идва, когато за детето ви „Книга за джунглата” завинаги си остане онази захаросана история, в която имената на героите са единственото общо с първообраза на Ръдиард Киплинг. Страшно е, и когато заради тях, детето ви не е чувало за Дядовата ръкавичка, за Тримата братя и златната ябълка и за Неродена мома.

Да видим обаче какви са алтернативите. Първи вариант – предоставям на малкото човече старите ми детски книжки. О, ужас - сред тях има и такива, останали от баща ми и майка ми, подарени им на рождени дни и други празници в онези времена, когато да подариш книга се е считало за проява на най-добър вкус. Има и такива, които могат лесно, стига да не бях надраскала лошия герой с такава омраза, да попаднат в графата „библиографска рядкост”. Добре, давам му ги. А как  той, роденият през 21 век човек, свикнал да засища очите си с анимационни филмчета, комикси, електронни игри и прочие цветни пиршества,  ще приеме черно-белите илюстрации на Илия Бешков към стиховете на Дора Габе в „От слон до мравка”? Да, може би е рано, може би ще запазя тази безценна колекция за по-късно, когато той изобщо вече няма да е малък... И когато, за съжаление, вече няма да има как да ги запомни с трепета, с който ги помня аз.

И все пак, ще кажете, остави тези стари книжки, няма ли нови издания? Е, да, има, но явно не сте ги виждали, щом ме питате за тях... По подразбиране, всички класически български детски произведения са кошмарно илюстрирани. Даже няма да споменавам качеството на хартията, лепенето  и формата. Когато видиш няколко такива книжки накуп, лесно можеш да повярваш, че срещу българската литература за деца е организиран огромен заговор с цел тя да бъде низвергната до най-ужасния кръг на книжния ад – този на безразличието. Купувала съм такива книжки – малък формат с хартия, по-тънка от вестникарската и нечовешки илюстрации. За да успея все пак да го склоня да му ги чета, сме постигнали такова съгласие – аз му чета „Тошко Африкански”, той разглежда комикс на Бен Тен.  Ама, честно, чудя се понякога какъв е смисълът...

И тук не става дума само за българските детски произведения. Десетки издателства бълват ежедневно книжки за деца, които къде по невнимание, къде по липса на друг избор, понякога попадат у нас. Съвсем малко са тези, които наистина си струват – и като качество, и като визия, и като текст. „ФЮТ” имат някои чудесни издания, ИК „Тодор Нейков” предлагат илюстрираните от прекрасния Ясен Гюзелев класически произведения като „Алиса” и „Оливър Туист”. Понякога купувам някоя книжка на „Пан”, „Грифин”, „Летера”, „Багри” или „Труд”. Не знам защо обаче, почти никога не съм попадала на хубаво съвременно издание на българска литературна творба за деца. Явно ще удари часът на моите книжки...