Зейди Смит е особен глас в съвременната британска литература – пишеща от името на имигрантите, чийто представител е тя самата, но по интересен и увлекателен начин, без да потапя читателя в драми без изход и монолози без хумор. Зейди е потомка на преселници от Ямайка и не мога да сравня книгите й с произведения точно на това малцинство, но книгите на индийските имигранти например звучат със сигурност по съвсем различен начин.
И така, ето ги Кийша и Лия, героини в новата книга на Зейди Смит – тъмнокожи, неспокойни, умни момичета от район в Северозападен Лондон с пощенски код NW. Историята започва с Лия, която седи сама, бременна и унила в къщата си и милостиво и неразумно прибира от улицата случайна наркоманка. Следва глупав обир и чувство за безпомощност, така познато на много от нас. След това Лия отива в малка клиника, за да направи третия си аборт. Защото в света, в който Лия живее, не са нужни повече деца.
Следва историята на Кийша, която вече се казва Натали – успяла, богата и щастливо омъжена с две деца. В нейния свят има място за деца, но както изглежда, няма място за нея самата.[[more]]Последна в този своеобразен триптих е историята на съпруга на Лия – Мишел. Бивш наркодилър, търсещ начин да се справя почтено с предизвикателствата на живота, но теглен обратно от очарователния си, напълно пропаднал баща и прекрасната си бивша любовница наркоманка.
Тези три части на книгата са написани динамично, интересно и вълнуващо, с типичния за Зейди Смит образен език. Това е третата нейна книга, която чета, и тя в много отношения прилича на „За красотата“ и на „Бели зъби“. Поне до средата. След това преживяванията и мислите на героите стават разпокъсани и хаотични, на места дори до отделни думи, а това е доста изморително и, поне за мен, разочароващо. Книгата започва много по-обещаващо, но в крайна сметка се разпада до отделни фрагменти на бягства, болка и тъга. Кой знае, може би точно за този живот разказва Зейди Смит? Но този път не се припознах в него.
