Едно обикновено семейство. Той е архитект, тя е домакиня, две деца – момче и момиче. Момчето е по-голямо и двете със сестра му се обичат силно и са по-близки, отколкото с родителите си. Синът е талантлив поет, момичето учи в колеж и се справя отлично.
На пръв поглед „Между дните“ на Андрю Портър е портрет на идеалното американско семейство. Дори допълнителните детайли не променят картината на нормалност. Родителите са току-що разведени и бащата има връзка с по-млада от него жена, синът е на кръстопът след колежа и не е сигурен дали има самочувствие и талант, за да продължи да се занимава с поезия професионално. Фактът, че е гей е по-скоро интересен детайл, но без да играе някаква роля в историята. Момичето се забърква в съмнителна история с приятеля си от колежа и е отстранена временно, но без фатални последици. [[more]] Нарочно не споменавам имената на героите, защото в случая те нямат никакво значение. Това е една майсторски написана – авторът преподава творческо писане – и абсолютно нормална история. Такава, че провокира въпроси у всеки, който се разпознава поне отчасти в някой от героите. Кое е онова, което слага край на 25-годишен брак между двама души, които не си изневеряват и полагат достатъчно усилия? Възможна ли е връзка с човек на възрастта на децата ни? Кое кара момичето да предпочете приятеля си пред семейството и да изчезне без следа, оставяйки място за най-страшни догадки? И още много въпросителни, обрати в историята, които нямат своето обяснение в самия текст, но задържат вниманието на читателя до последната страница. Много истинска история, а истината рядко е героична или приказна.
