Той се казва Уилям Сидни Портър, но го познаваме с псевдонима му О. Хенри, с който ни оставя над 600 вълнуващи разказа с неочакван край. Писателят е роден на днешния ден през 1862 г. в Грийнсбъро, Северна Каролина. Когато е на 3 години, майка му умира от туберколоза, а на 15 напуска училище и започва работа в аптеката на чичо си. Работи и в ранчо за овце, във фирма за недвижими имоти и дори като чертожник, готвач и църковен певец.
Съвсем естествено всестранно развитата му личност не успява да се побере в рамките на нито една от гореизброените професии. Изкуството го привлича от малък, но дълги години не успява да намери призванието си. Премества се в Остин, щата Тексас, а талантите му са неизброими – може да рисува, да пее и да свири на китара и на мандолина. Прави неуспешен опит да издава хумористичен вестник, после започва да работи в банка, която фалира, а самият Уилям е обвинен в присвояване на пари. Прекарва в затвора над 3 години и както казва Вапцаров: „В затвора попаднал на хора и станал човек“.
По време на престоя си зад решетките той вероятно взема назаем псевдонима си от един надзирател на име Орин Хенри. Там пише и първите си разкази, които стигат до публикуване. Подписва ги под псевдоним и ги изпраща чрез свой приятел до издателите, които така и не разбират, че авторът е в затвора. Успява и да си изгради индивидуален и неподражаем стил, който става все по-разпознаваем. Заради криминалното си минало успява да изгради своите антигерои, които често са дребни мошеници и измамници, които са склонни да нарушават закона в името на оцеляването, но са толкова шеговити и многопластови, че дори започваш да им симпатизираш. Сред най-известните му произведения са "Последният лист", "Даровете на влъхвите", "От любов към изкуството", "Вожда на червенокожите".
След като е освободен от затвора предсрочно, О. Хенри се мести да живее в Ню Йорк и се отдава на писателската си страст. Името му вече е станало популярно и си е спечелил прозвището майстор на късия разказ с характерната „двойна“ завръзка – първата заблуждава читателя, а втората настъпва съвсем неочаквано. Писателят умира през 1910 г. едва на 48 години с усложнения от диабет и с цироза заради склонността си да посяга често към чашката. Въпреки това той оставя след себе си над 600 разказа – ненадминато постижение и до днес. По-голямата част от тях са написани в период от 8 години. През 1908 година се учредява и най-прочутата американска награда за къс разказ, която носи неговото име. Нейни носители са прочути писатели като Стивън Кинг, Уилям Фокнър, Рей Бредбъри, Джон Чийвър, Е. Л. Доктороу, Селинджър, Труман Капоти и още много емблематични имена в американската литература.
