ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

О. Хенри - oт затворник до ненадминат майстор на късия разказ

О. Хенри - oт затворник до ненадминат майстор на късия разказ

Снимка: Texas Hill Country

Той се казва Уилям Сидни Портър, но го познаваме с псевдонима му О. Хенри, с който ни оставя над 600 вълнуващи разказа с неочакван край. Писателят е роден на днешния ден през 1862 г. в Грийнсбъро, Северна Каролина. Когато е на 3 години, майка му умира от туберколоза, а на 15 напуска училище и започва работа в аптеката на чичо си. Работи и в ранчо за овце, във фирма за недвижими имоти и дори като чертожник, готвач и църковен певец.

Съвсем естествено всестранно развитата му личност не успява да се побере в рамките на нито една от гореизброените професии. Изкуството го привлича от малък, но дълги години не успява да намери призванието си. Премества се в Остин, щата Тексас, а талантите му са неизброими – може да рисува, да пее и да свири на китара и на мандолина. Прави неуспешен опит да издава хумористичен вестник, после започва да работи в банка, която фалира, а самият Уилям е обвинен в присвояване на пари. Прекарва в затвора над 3 години и както казва Вапцаров: „В затвора попаднал на хора и станал човек“.

По време на престоя си зад решетките той вероятно взема назаем псевдонима си от един надзирател на име Орин Хенри. Там пише и първите си разкази, които стигат до публикуване. Подписва ги под псевдоним и ги изпраща чрез свой приятел до издателите, които така и не разбират, че авторът е в затвора. Успява и да си изгради индивидуален и неподражаем стил, който става все по-разпознаваем. Заради криминалното си минало успява да изгради своите антигерои, които често са дребни мошеници и измамници, които са склонни да нарушават закона в името на оцеляването, но са толкова шеговити и многопластови, че дори започваш да им симпатизираш. Сред най-известните му произведения са "Последният лист", "Даровете на влъхвите", "От любов към изкуството", "Вожда на червенокожите".

След като е освободен от затвора предсрочно, О. Хенри се мести да живее в Ню Йорк и се отдава на писателската си страст. Името му вече е станало популярно и си е спечелил прозвището майстор на късия разказ с характерната „двойна“ завръзка – първата заблуждава читателя, а втората настъпва съвсем неочаквано. Писателят умира през 1910 г. едва на 48 години с усложнения от диабет и с цироза заради склонността си да посяга често към чашката. Въпреки това той оставя след себе си над 600 разказа – ненадминато постижение и до днес. По-голямата част от тях са написани в период от 8 години.  През 1908 година се учредява и най-прочутата американска награда за къс разказ, която носи неговото име. Нейни носители са прочути писатели като Стивън Кинг, Уилям Фокнър, Рей Бредбъри, Джон Чийвър, Е. Л. Доктороу, Селинджър, Труман Капоти и още много емблематични имена в американската литература.

 

"Светът се дели на творци и паразити. Паразитите управляват" Георги Марков

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...