Сполетяна от възможно най-лошия късмет на този свят, смъртта на дете, авторката на "Обещание за щастие" - Аньес Льодинг, има вече четири романа. Не знам за останалите три, но този има характеристиките на арт терапия - обговарянето и излизането от емоционалната яма, в която попадаме след загуба.

Текстът е мил, обнадеждаващ, но чистосърдечно си признавам, ако не го четях в градския транспорт и не го ползвах като своеобразно откъсване от реалността в един разкопан от летни ремонти град, вероятно щях да го оставя недочетен. Ясно е, че животът продължава и че ние сме тези, които подобно на барон Мюнхаузен трябва да се самоиздърпаме от депресията и отчаянието, подкрепени от приятелите...

Но пък в повече ми дойдоха всичките тези навременни появи на точните хора и неща. А като че ли най-раздразнена останах от обявяването на Трейси Чапман за мъж. Не знам френски и твърде възможно е родът да не се подразбира от текста, както и не е задължително преводач и редактор да са запознати с всеки артист, но...