Лекомислена, самодоволна и себедостатъчна. Дотолкова, че дори поривите ми от интелектуален снобизъм се задействат от повърхностни, разбираеми само за мен импулси. В случая – от корицата на новото, българско издание на знаковия за модерната класика роман "Одисей" от ирландеца Джеймс Джойс. Книгата се появи с твърди корици и стара фотография на моста "О' Конъл" в Дъблин, като издание на "Хеликон", отново във великолепния превод на Иглика Василева. Оставяйки настрана качествата на произведението, самото издание за мен имаше вид на бижу и нямаше как да не го пожелая, дори само заради поривите на клекна до младите бездомници на моста и да си остана завинаги в Дъблин, в Ирландия, пък каквото ще да става.
Но... както не на всеки е дадено физически да преживее трудното, изпълнено с капани, изкушения и опасности, завръщане у дома на древния герой от Троянската война, така и не всеки има възможността или смелостта да живее там, където иска, но пък за всеки са достъпни пълноводните води на собственото съзнание. А в тях – благодарение на Джеймс Джойс – можем да осъществяваме не по-малко главоломни, опасни или рутинни пътувания дори в рамките на един ден, без да напускаме мястото, което обитаваме.
16.06.1904 г. – датата, която завинаги ще остане в литературата. Тя е тази, на която писателят среща своята спътница и съпруга. Това е денят, в който почитателите на романа организират обиколка по описания в книгата маршрут, отдавайки почит на гения.
Няма да ви занимавам с сюжета или с тълкуването. Може да се каже, че на Джойсовия "Одисей" има посветен цял един дял от литературознанието, а аз съм само читател. Читател, който с огромно удоволствие прочете тази книга, независимо че към всяка от отделните глави в романа има обяснителни бележки, възлизащи на над 100 страници. И да знаете колко горда бях със себе си, когато не се налагаше да издирвам разясненията, и колко приятен е за мен този начин на "самообразование".
Всичко има в "Одисей". Въпреки променената действителност тук присъстват много от актуалните и днес проблеми – за свободата, за истината, патриотизма, изкуството, политиката, източниците на омразата към другите, нелепи и несъстоятелни (защото по същество – защо да мразим някого, само защото живее в другия край на улицата и говори на различен от нашия "диалект"?) Голяма е тази книга, макар погледът, който ни представя тази литературна вселена, да си личи и без да знаем пола на автора – това е мъжкият поглед. Но такъв е бил светът тогава.
7 книги, които да прочетем преди филмовите им адаптации
