ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Опияняваща и опасна книга.

Опияняваща и опасна книга.

Това е опасна книга. Червена, опияняваща и опасна… като Château Lafite Rothschild. Не, не искам да кажа, че си приличат по това, че след като веднъж отпиеш от прекрасното вино, вече всичко останало ти се струва безвкусно. А единствено, че удоволствието от приказното четиво или вино си заслужават да бъдат изживени. И най-вече, че качеството формира вкуса ни и ни кара да ставаме по-придирчиви и да търсим все повече възвишени източници на наслада. Опасността се крие единствено в това дали ще съумяваме да ги откриваме.

А "Името ми е червен" има всички заложби да ви изненада, да ви разкрие една различна литература, да ви предостави невкусвано допреди това удоволствие.

Задължително трябва да бъде четена бавно, с наслада от всяка дума.
Ако трябва някой да опише с две думи за какво се разказва, обяснението би звучало като резюме на съвсем стандартен криминален роман с романтичен привкус – убийство, прикриващ се убиец, двама разделени влюбени, сплотени от тайна невъзможна любов. Но "Името ми е червен" е много повече от просто криминален роман с романтичен привкус, точно както чашата Château Lafite Rothschild е много повече от просто чаша вино.

Това е книга за миниатюрата, но и самата тя е миниатюра – даряваща ни десетки гледни точки, стотици детайли, хиляди щрихи, които, от една страна, трябва да бъдат всички погледнати отдалеч, за да може да придобием представа за цялата картина, и в същото време всеки един от тях да бъде разгледан внимателно под лупа, за да оценим истинската същност на творбата. "Името ми е червен" задължително трябва да бъде четена бавно, с наслада от всяка история, всеки герой, всяка дума. Удоволствието в тази книга не се състои в стремежа да прочетеш и последната страница и да разплетеш интригата, а малко по малко да вървиш заедно с героите в един толкова далечен от нас свят. Далечен не защото действието се развива през XVI век или защото събития се случват в Османската империя, а защото става дума за свят, в който качеството наистина се е ценяло. Творците са били готови да жертват години от живота си, дори зрението си, за да създадат шедьовър. Шедьовър, под който дори не са поставяли името си, защото са вярвали, че красотата е създадена изначално от по-висша сила и ние можем единствено да я пресъздаваме, затова няма как да се обявим за автори. Но това е и книга за заложеното желание на всеки един от нас да бъде автор въпреки всичко и някой ден да получи така жадуваното признание.

И, нима ви учудва, съществува и книга в книгата – тайна, по-различна от всичко създавано досега изпод ръцете на прочутите майстори на миниатюрата. Тя е един от най-важните персонажи, защото става причина за загадъчните убийства. Важна е също, защото чрез нея се разкрива един много по-значим сблъсък, отколкото този между убиеца и преследвачите му – сблъсъкът между Изтока и Запада.

Нали още от началото ви казах, че тази книга е опасна?

Бела много трудно определя себе си чрез прилагателни, хобита или факти, които би трябвало да разкриват същността й. Достатъчно променлива е, че да изненада дори себе си и в същото време достатъчно постоянна, че да не се отказва от нещата, които истински обича. А истински обича да чете, да посещава непознати места, да се запознава с нови хора, да пие чай, да се събужда в слънчеви стаи, да гледа хор...