Нямам търпение да гледам екранизацията на тази книга. Представям си я нещо като "Хищници в мрака" на Том Форд, но още по-интересна. Дори съм убедена, че, ако Форд беше попаднал на този роман по-рано, щеше да се изкуши да го екранизира. Съвпаденията са много и достатъчно кинематографични. Имаме двама много красиви герои, любов с драматичен финал, две паралелни истории, като едната е шеметна и светла, другата – мрачна и мистериозна. Лорън Гроф дори признава, че е мислела да ги издаде в две отделни книги. Обратно на филма на Том Форд, тук мрачна е женската история и това е само една от причините книгата да е толкова енигматична.
Мнението далеч не е само мое. Търговският успех на романа през 2015 г. е забележителен и единствената книга с повече продадени бройки е "Момичето от влака" – определено по-малко добра книга. "Орисници и Фурии" е любимата книга за 2015 г. на Барак Обама, Сара Джесика Паркър и редица други четящи знаменитости.
Толкова с рекламата, сега по същество. Това е историята на един брак – този на Ланселот и Матилд Сатъруайт, красиви, успели и богати американци, които нямат деца, но намират един в друг всичко, което е нужно за голямото и пълно щастие. Това е, което се случва с брака им за 23 години и за което разказва първата част на книгата. Тя е за Ланселот – любимо дете на богато семейство, неуспял актьор, но пък страхотно успял драматург, нежно и страстно обичащ жената на живота си, Матилд. [[more]] Втората част от книгата е нейната, историята на Матилд Йодер. Това, че името се оказва измислено, е най-малката загадка. Погледнат от страната на Матилд, бракът се крепи на нейните всекидневни, незабелязани и абсолютно незаменими усилия – включително пълната редакция на всички пиеси на съпруга й. Във всичко това Матилд влага сърцето си и цялата си любов, защото на света тя има само този мъж. Както находчиво отбелязва The Guardian, това е нещо като викториански роман наопаки – ако там мъжете спасяват жените от суровата реалност, тук Матилд прави това за любимия мъж.
Роман за любовта, без да е банален. Това впрочем е много голяма похвала!
