“Осемлистната роза” на исландската писателка Ойдур Ава Олавсдотир е разказ за една случайна любов, която се превръща в съдба за цял живот, в неочакван дар и в ново начало.
Историята е чудесна. Двама млади исландци се срещат за една нощ и от кратката им среща се ражда Флора Сол. Майката първоначално е решила да отглежда детето сама, но скоро решава да потърси помощта на бащата, който пък се е посветил на една розова манастирска градина някъде из Европа и няма никакво отношение към цялата история. Появата на малката му дъщеря променя живота му из основи, пък и не само неговия, тя е като благословия за цялото малко градче.
Хубава история, написана малко наивистично, дори на места – инфантилно. Може би за автора този начин на писане е допринасъл за открояване на иначе чудната история, но аз, да си призная, малко се подразних. Оценявам вълшебните, магически моменти и уклона към приказност, но ми натежа афишираната емоционална незрялост на главния герой, от чието име се води повествованието и която не се променя до края, въпреки израстването му като човек.
Приятна книга, красива като розата, чието заглавие носи.
