За смисъла на 18-те процента сиво – емблематичният диалог между Стела и Зак в едноименния роман на Захари Карабашлиев:
- Дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината.
- Какво е това?
- Сива хартия.
- Виждам.
- 18% сиво.
- 18% сиво?
- Термин. 18% сиво.
- За какво ти служи това 18% сиво?
- С него настройвам светломера. Ето, насочвам го към сивата карта – така – и светломерът вече „знае“, че това сиво е 18% сиво. Оттук нататък калкулира кое е по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. Виждаш ли… на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка. Цветът на тази хартия тук е отправната точка на всички светломери – 18% сиво...
- 18%...
- ...сиво. Не ме питай защо е 18%.
- Няма. Просто изчанчен номер е... 18... да беше нещо друго...
- Всеки светломер, и най-евтиният, и най-скъпият, трябва да е настроен в 18% сиво. Във всеки светломер е заложена презумпцията, че това, което вижда, е 18% сиво.
- Значи животът според фотографията е 18% сив.[[more]] - Според черно-бялата фотография...
- А защо са казва “черно-бяла”? Защо не е сива?
- Сигурно не звучи добре. Всъщност “черно-бялата” фотография е фотография на сивото. Тя отразява нещата в отенъци на сивото.
- Да го държа ли още това пред себе си?
-...красотата на всяка снимка, Стела, се крие в разработката на средните и стойностти в сивото. Черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и... недо... недоразвит. Детайлите обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности.
