ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Оставих те да си отидеш", Клеър Макинтош

"Оставих те да си отидеш", Клеър Макинтош

Поглеждайки се отстрани, не мога да не забележа, че характерът ми с неговите особености се проявява и в такива дейности като четенето. След периоди на интензивно, дори лакомо четене сякаш настъпват едни по-лениви, в които не просто чета бавно, но и четивата ми са от така наречените "развлекателни" жанрове. В такъв един момент отворих "Оставих те да си отидеш" на Клеър Макинтош.  Това е дебют на започналата в оксфордски полицейски участък кариера британска авторка, която с първия си роман се задържа 13 седмици в топ 10 на "Сънди таймс". Ако като мен сте били с нагласата да преминете отгоре-отгоре по редовете с мисълта, че това не е нещо от ежедневието, предупреждавам, че книгата не е такъв тип криминален роман. В този трилър Клеър Макинтош преработва емоциите и мислите си от преживяната тежка загуба на сина си и тези от опита си в службата. Тази зашеметяваща смес ни показва колко сме податливи понякога на манипулации и как сами превръщаме себе си в жертва, позволявайки на някой страхливец да се чувства господар на тялото, живота и душата ни.

Един трагичен инцидент, чийто извършител бяга, е поводът на бавно разгръщащия се разказ, в който се запознаваме с полицейската работа и служители, с живота в провинцията, от големия град през малкото живописно селище на красивия уелски бряг. Зад всичко това бавно, парче по парче, пред нас се изправя ужасяващата реалност на домашното насилие, участници в което сме всички ние. Защото обществото, макар и вече да не е със същото отношение като в миналото, все още не прави необходимото, за да създаде нетърпимост. Насилие, въвличащо в съучастие жертвите си, смразяващо кръвта ни с делничността си.

Като почитател на магичната природа на Уелс, отбелязвам оздравителното и възстановяващо действие на книгата. Отделно, струва ми се, корицата не е това, което е необходимо на този роман. Подвежда и създава очаквания за история от типа на "Мълчанието на агнетата".

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...