Неделен книжен клуб

От София за Нашингтон

Това е роман, който сигурна съм, всеки би разбрал по различен начин. За едни, той би бил смешен, а за други - много тъжен и тягостно реалистичен. Изпъстрен е с цветущите случки и преживявания на няколко български емигранти в Америка, които хем искат да станат американци, хем  не желаят да се разделят с българския начин на живот и манталитет. Стилът е много лек и непринуден, напълно подходящ за всички, които не се притесняват да се сблъскат с българщината в най-натуралния й вид. От дребното шикалкавене и несъобразяване с общоприетите норми и правила, до измамите със скимиращи устройства и

От София за Нашингтон

Това е роман, който сигурна съм, всеки би разбрал по различен начин. За едни, той би бил смешен, а за други - много тъжен и тягостно реалистичен. Изпъстрен е с цветущите случки и преживявания на няколко български емигранти в Америка, които хем искат да станат американци, хем  не желаят да се разделят с българския начин на живот и манталитет. Стилът е много лек и непринуден, напълно подходящ за всички, които не се притесняват да се сблъскат с българщината в най-натуралния й вид. От дребното шикалкавене и несъобразяване с общоприетите норми и правила, до измамите със скимиращи устройства и нелегални огнестрелни оръжия. Всичко това ярко подправено с мечтите на всеки един от героите и неговите близки.
Това е и тринайсетата книга на автора й Михаил Вешим, известен сред хората със писанията си във в. Сършел и най-популярния си роман до този момент „Английски съсед”.
Предлагам и един откъс от романа за по-любопитните от вас:
„..Доматеният пояс постепенно се разрасна и обхвана цялото пространство зад къщата – тук лучец и чесън, там магданоз, марулки, няколко корена тиквички… Имаше и подправки – босилек, джоджен, девесил…
– Райграс! – тревожеше се Муца, жена му. – Съседите садят само райграс, а ти го обърна на селски двор!
– Ти райграс ядеш ли? – засичаше я той. – Айде, направи райграса на салата!
– Ще ни глобят… – кършеше пръсти тя по женски. – Сигурно не е разрешено…
Той беше проверил – не беше разрешено да садиш зеленчук пред къщата си. Там трябваше да има само трева – окосена и редовно поливана. Ако зарежеш тревата си некосена или я оставиш да пожълтее и изсъхне, ще те глобят. За задния двор обаче забраните не важаха...”