Неделен книжен клуб

Откъс от „Мистерията Лагерфелд“: пореден опит за разгадаването на една легенда

Още една книга за великия дизайнер

Малко след като в рамките на Cinelibri официално бе показан документалният филм „Карл Лагерфелд: Да бъдеш или да изглеждаш“ (можете да го гледате и тази вечер в Евро Синема в 18.45 ч.), ви представям и откъс от книгата на Лоран Ален-Карон, който е режисьор и на филма. Френският журналист се е срещал с тези, които са наричали Лагерфелд „сянката“. С очевидците на живота му. С хората, които са пожелали да говорят и да очертаят учудващия път на едно германско дете, за което Париж е бил мечта и амбиция – и е станал сбъдната мечта и осъществена амбиция. Ален-Карон прави пореден опит да надникне в живота на Кайзера, да свали маската му и поне донякъде да ни потопи в неприкосновения му свят. Лоран Ален-Карон е автор на дванайсет документални филма, а сред тях е и този за Лагерфелд. „Мистерията Лагерфелд“ е своебразно продължение на филма, създадено в сътрудничество с журналиста Патрик дьо Синти.

Предговор

Не минава и ден без неговото пресбюро да не обяви нова съвместна инициатива, нов архитектурен проект, нова колекция. Повече от шейсет години неуморно и без прекъсване Карл Лагерфелд вдъхновено дава нова образна представа за духа на времето.
Неговата несравнима проницателност, талантът му да преминава с лекота през различни епохи са го превърнали в уникален творец, който сам рисува всеки от моделите, които ще се покажат в декори, замислени като кутии за бижута.
Не само светът на модата следи внимателно творчеството на Карл Лагерфелд. Неговата аура се разпростира и по-далече от модните подиуми. Лагерфелд се е превърнал в икона, в мит. Той олицетворява цяла епоха от историята на модата.
Лагерфелд е германец, но именно във Франция е взел решението да стане Карл, цялостен образ, създаден по негово собствено желание, живо лого в черно, сиво и бяло, което озарява целия свят.
Успехът му се дължи на добре овладяното изкуство да съществува само в настоящето, опирайки се на миналото, да запазва нестабилно равновесие, което му позволява да бъде едновременно модерен и извън времето. Да бъде вечен.
Разбира се, зад легендата стои човекът. И историята му. Не може да се говори за едното без другото. Ако искаме да ги разкрием, трябва да се върнем към началото на една ослепителна и единствена по рода си кариера. Да предадем духа на местата и да нахвърлим портрета на личността.

Раждането на една легенда

В края на шейсетте или петнайсетина години след пристигането му в Париж пресата не само се е научила най-сетне правилно да изписва името Карл Лагерфелд, ами му посвещава репортажи, следва го по улиците, задава му въпроси. Иска да знае какъв е този кипящ от идеи германец, който си създава име във Франция. С една дума, заинтригувана е. Май 1968. На няколко кабелта от барикадите Карл приема в парижкия си апартамент спокойно и със скръстени ръце екипа на прочутото телевизионно предаване „Дим Дам Дом“, предназначено за дамска публика. В този революционен месец предаването се интересува от мъжкото бельо. С бяло поло и кремав костюм Карл е сресан на път и носи дълги черни бакенбарди. Полегнал е на два бели фотьойла, поставени един срещу друг, с кръстосани крака в бежови ботуши. Погледът му е топъл, но мрачен. Убедително разяснява своята гледна точка за злободневния въпрос, по който разсъждава като специалист по модата. Всичко е въпрос на нагласа.

„Долните дрехи за мен са чисто и просто дрехи. И мисля, че прилагателното "долни“ е почти неодобрително. Според мен в долните дрехи човек трябва да се чувства така удобно, както и в другите дрехи.“

Има още...


Имате нужда от утвърдено мнение за проблем, свързан с модата? Обадете се на Карл. На трийсет и седем години „полиглотът и безотечественикът“ рисува за „двайсетина марки и създава около две хиляди облекла и аксесоари годишно“. Този уникален случай наистина заслужава телевизионния репортаж в 13 часа. През април 1970-а ново интервю, отново в дома му, но този път пред писалището му. Телевизионният му образ постепенно се оформя. Косите стават по-дълги, дрехите – по-тъмни, а очите са скрити зад големи черни очила, докато дава инструкции на сътрудниците си. Погледът още не е напълно невидим и лицето му продължава да излъчва известна топлота. Тя контрастира с все така самоуверения тон.

„Правя колекция от скъпи рокли, колекция от евтини рокли, пуловери, бански костюми, но никога, дори и в други страни не правя два пъти едно и също нещо.“

Малко по късно творецът е поканен и от най-известния журналист по онова време Ив Мурузи, който го интервюира през януари 1972-а. Карл Лагерфелд участва в една игра: облича певицата Дани като вамп. Широката публика е спечелена. През същото време печатът също се интересува от този многолик млад мъж. „Карл Лагерфелд влияе на модите и на марките. Той е предвидил и изчислил всичко: модата поп, кич, джодхпур, роклите с кринолин.“ Работоспособността му впечатлява.“Във Франция той рисува колекциите с луксозно прет-а-порте на „Клое“ (неговата лаборатория), трикотажните дрехи Timwear, изкуствените кожи на Monsieur Z, ръкавиците Neyret… В Италия обувките на Марио Валентино, бански костюми, шапки, чанти, бижута, платове. В Германия и Англия пуловери.“ Докато всички се възхищават, Карл продължава да си пробива път.

Има неизменни предпочитания. Между две колекции, между две интервюта дизайнерът изпипва своя имидж и го оформя окончателно сред декоративните пана на любимото заведение, където си дава среща художествената и литературната интелигенция. В кафене „Флор“ вече всички знаят кой е.

Само Кори Грант Типин, млад американец, дошъл наскоро в Париж, за да избяга от войната във Виетнам, не знае каква е професията му. Но намира всяка негова поява за абсолютно необикновена: „Виждал бях много екстравагантни хора, докато живеех в Ню Йорк, но никога не бях виждал нещо подобно. Карл винаги носеше куп пръстени, бижута, аксесоари. Беше невероятен, определено смущаващ“. Трябва да напомним, че в началото на седемдесетте години Сен Жермен де Пре се е обуржоазил и е завладян от блейзери и пуловери поло. Като контраст изключително изпипаният графичен облик на Карл със спокойните си цветове, строга композиция и модерна интерпретация на поп модата представлява истинска сензация. Шалът от коприна, който носи върху няколко ризи от същата материя с цветни мотиви, огромната катарама на колана на джинсите му са нова версия на духа на времето. Като приема за личния си гардероб творческия принцип, осъществяван за женската мода на „Клое“, Лагерфелд продължава да режисира персонажа си. Иска да надмине образа на тайнствения германец, обикалял Париж с кабрио в края на петдесетте години. Вече не е само старателният ентомолог на парижкото общество, а един от неговите изтъкнати представители.

Може да поръча кока-кола, любимата си напитка, да потъне в четивото си и от време на време да хвърля поглед на часовника, който носи върху ръкава на ризата си. Не чака никого.

 

Лагерфелд. Карл Лагерфелд!