Неделен книжен клуб

Откъс от "Завръщане към светлината" на Барбара Рен

Стресът е една от най-големите теми на съвременното общество, затова избрахме да ви представим глава 7 от книгата на Барбара Рен, в която тя говори за отраженията му върху клетките на тялото...

Откъс от "Завръщане към светлината" на Барбара Рен

Писахме вече за предстоящото гостуване на Барбара Рен, световноизвестен нутриционист; тя ще представи на българската публика новата си книга, "Завръщане към светлината", в която говори за изключителната важност на това да познаваме организма си, за да можем да му помогнем да се лекува сам. Ето откъс от книгата:

Глава 7

Стресът да не бъдеш себе си

            Повечето хора в нашето общество са склонни да възприемат стреса като нещо, което идва отвън – може би от партньора или от друга връзка, от работата, от начина на живот, от финансите и така нататък. Бихме могли дори да кажем, че има безброй външни сили, които увеличават стреса ни. Знаем и как се чувстваме, когато сме под напрежение или сме стресирани – уплашени, нервни, раздразнителни и така нататък. Ала рядко ни се случва да се замислим как се складират тези непреодолени емоции.

            Не забравяйте, че ако резонансът на стреса остане в елемента Вода в продължение на две години, състоянието на клетъчната мембрана ще се влоши поради натрупването на холестерол. Също така, тялото ще е регистрирало резонанса на стреса и ще е задействало сигнала за дехидратация.

 

Сигналът за дехидратация

            Сигналът за дехидратация е проявление на адаптацията – тялото се адаптира като част от стремежа си да съхрани живота, но това води както до външен, така и до вътрешен стрес. Освен външния стрес, водещ до загуба на течност, ще намалее и обменът на клетъчната течност с външната среда и това ще породи вътрешен стрес. Скоро може да се задейства порочен кръг, при който стресът поражда дехидратация, а дехидратацията поражда още стрес.

            Но историята не приключва с това, защото знаем, че здравето на клетъчната мембрана е жизненоважно, за да може тялото всеки 24 часа да изчиства напълно клетките от нежеланите метаболити, което означава, че всеки ден при събуждането си сутрин би трябвало да сме алкални. Ако обаче е задействан защитен механизъм и клетъчната мембрана е покрита с холестерол, тази всекидневна детоксикация няма да се осъществява напълно.

            Същото важи за трансмутацията, защото сигналът за дехидратация означава, че тялото не привлича достатъчно кислород и фотони светлина, за да се осъществи това. Стресът се изразява в отслабване на потенциала на клетъчната мембрана, така че няма да имаме много силен положителен заряд от външната страна на клетъчната мембрана и ще ни бъде трудно да привличаме електронни облаци.

            Д-р Джоана Бъдуиг, уважаван германски фармаколог и автор в тази област, както и други видни практикуващи лекари, казват, че в колкото по-голяма степен хората живеят оставайки верни на себе си, толкова по-големи са електронните им облаци и следователно толкова по-голямо количество фотонна енергия ще могат да уловят, а тя на свой ред ще привлече необходимия кислород.[[quote:0]]Разбира се, това е идеалният вариант, но нека видим какво се случва, когато нещата далеч не са идеални.

 

Възможно ли е всички да плесенясваме?

            Знаем, че ако всичко е в идеално състояние, клетъчната ни АТФ ще се произвежда от 80 процента кислород и 20 процента глюкоза. Това е най-ефикасният начин на функциониране на нашите клетки. Знаем също, че предразположенията, предадени ни от предците, означават, че в наследената от нас енергийна матрица ще има известна степен на втвърдяване и дехидратация. Ако не се свърши щателна работа преди зачеването, тази матрица ще бъде предадена нататък и ще се прояви някоя от шестнадесетте фази на промяна на микрозомите, миниатюрните частици, които влияят върху устройството и функционирането на клетката.

            Клетката функционира идеално, когато е в състояние да се придвижва назад и напред в тези 16 фази и така е било в началото на човешката история. Днес обаче – поради предразположенията и токсичният ни товар – функционирането на клетките започва от някоя от крайните фази на промяна. Така ние не произвеждаме енергията си от 80 процента кислород и 20 процента глюкоза, а от някакво междинно съотношение.

            Какво се случва, когато клетката разполага с по-малко кислород? За момент си представете много нездрава клетка. В какво състояние ще е тя? Тя ще е силно дехидратирана, рН ще е киселинен, електронните облаци около нея ще са разредени и/или ще се отдалечават от клетката и фотонната активност ще е подкопана. В крайна сметка тя ще достигне до състоянието, което наричаме „пестене на енергия“ – т.е. енергията й ще се произвежда от 80 процента глюкоза и 20 процента кислород, защото ще е налице само 20 процента кислород. Лесно се вижда, че тази клетка се придвижва към напълно анаеробно състояние, а, разбира се, тъканта не може да съществува анаеробно. Кислородът ни е необходим не само за енергия, но и за самия живот.

            Ако мислено се върнем към острото заболяване, при което тялото предизвиква възпаление, движение и температура, за да се освободи от натрупаната токсичност, виждаме колко е важна енергията. Клетката има нужда от енергия и движение, за да прокара натрупаните токсини през лимфата и кръвта и да ги изхвърли от тялото. Ако спънем, потиснем или спрем прехода от токсичност към чистота, ние създаваме дехидратация и стагнация.

            Лесно можем да си представим допълнителния стрес, с който това натоварва функционирането на тялото и как се отразява върху енергийната матрица, която предаваме нататък. Ето защо клетките ни не разполагат с кислородния потенциал, който са имали преди много поколения.

            Тъкмо поради тази причина попитах дали не плесенясваме. Всеки, който чете тази книга, със сигурност е чувал за кандида, за подуването, киселинната среда, болките и болежките и така нататък. Тези проблеми възникват само когато клетките ни се придвижват към по-анаеробно състояние. Изглежда, че на колективно ниво се случва тъкмо това. Всъщност, мащабите на гъбичната дейност стават доста стряскащи. Изследователи като Несен, Райф и Бешан са забелязали, че когато микрозимите достигнат шестнадесетата, последна фаза, ферментите в извънклетъчните течности са мицелни, т.е. плесенясали или гъбясали.

            И така, на колективно ниво ние ставаме по-бавно подвижни, по-малко активни, с понижен резонанс, с понижена вибрация и закостенели. И поради страх не правим нищо по въпроса. Страхът и дехидратацията вървят ръка за ръка и резултатът е стагнация. Това ни пречи да бъдем себе си, което засилва стреса ни още повече и ето че се плъзваме надолу по порочната спирала.

 

В какво се изразява стагнацията

            На индивидуално ниво може да сме засегнати по множество различни начини. Някои степени на дехидратация и подкопана енергия може да се проявят като запек или синдром на раздразненото черво, като кожни дразнения или като по-дълбоки проблеми в белите дробове, черния дроб и прочее. Тук набързо избрах три състояния, при които промените на клетъчно ниво са много по-крайни и са свързани с хидратацията; с рН; с температурата и със състоянието на електроните, фотоните и кислорода.

 

Болест на моторните неврони

            Това е рядко състояние, което прогресивно уврежда нервната система и пречи на мускулите да функционират добре. Проявява се, когато моторните неврони спрат да работят правилно и засяга всекидневни дейности като ходенето, говора, дишането и преглъщането.

            В Западната медицина се смята, че болестта на моторните неврони се дължи на натрупване на токсини, вероятно от пестициди и т.н. Досегът с висока токсичност води до опит на тялото да се справи със ситуацията и, както знаем, ако той бъде потиснат, вместо да се изчисти, токсичността ще навлезе по-надълбоко в тялото. Например, познавах една жена, която получавала ужасни мигрени при всяко пръскане на ечемика във фермата й с пестициди. Години наред тя заминавала някъде по време на пръскането. По-късно обаче случайно установила, че пръскането вече не предизвиквало мигрени, така че започнала да остава във фермата си в тези моменти. Тялото й вече не предизвиквало симптома, който би могъл да помогне за решаването на проблема, обаче много по-късно в живота си тя развила болестта на моторните неврони.

            В тази ситуация ние знаем, че положението в клетките се е променило драстично – до степен, в която мускулите вече не се снабдяват с кислород. Знаем също, че кръвно-мозъчната бариера не защитава по-висшия аспект на тялото: ума. Спомнете си, че за да функционира добре кръвно-мозъчната бариера, ние имаме нужда от йод, от витамин D3 от слънчевата светлина и от DHA – от омега 3. И така, комбинацията от хранителните дисбаланси и съприкосновението с висока токсичност може да доведе до това, че нервите, които контролират мускулите, вече не са в състояние да функционират правилно.

 

Разстройства от спектъра на аутизма

            Функцията на мозъка е засегната и при разстройствата от спектъра на аутизма. Причината може да е предразположение, което се предава в семейството – например, може да има силно предразположение при двете баби и при двамата дядовци. Преходите след раждането – възстановяването на баланса между медта и цинка, преходът натрий-калий и затварянето на тънките черва – са все важни стъпки за защитата на мозъка, особено като се има предвид, че човешкият мозък се развива повече след раждането, отколкото по време на бременността. При разстройствата от аутистичния спектър често са налице проблеми с кръвно-мозъчната бариера и особено с повишеното ниво на медта.

            Знаем също, че при аутизма - след като е засегната централната нервна система - е налице високо ниво на дехидратация. Това означава, че при тези хора съществува силен страх. Те може да имат нощни страхове, фобии и фиксации по отношение на хранителните навици, посещаването на непознати места, гледането в очите и така нататък.

            Аз не вярвам, че разстройствата от аутистичния спектър просто се случват - проблемите са се натрупвали поколения наред и това е довело до аутизъм в живота на даден индивид. Моят опит показва, че ако разгледаме предразположенията, периода на бременността и раждането, кърмаческата възраст, детството и какво се е случило при преходите, често откриваме стагнация в елемента Вода и липса на пречистване. Затова не е учудващо, че в тъканите на хора с разстройства от аутистичния спектър са открити високи нива на живак и на други тежки метали.[[quote:2]]

Хранителни разстройства

            Днес хранителните разстройства са толкова разпространени, особено сред младите жени, но все повече и сред мъжете, че трябва да се запитаме защо засягат толкова много на вид здрави хора.

            За да се проявят, обикновено трябва да има силно предразположение и - както често съм наблюдавала в историята на заболяването – туберкулозна следа, което означава, че на човека му е много трудно да задържа калция на правилното място.

            Функционирането на клетката ще е в някоя от шестнадесетте фази на промяна, затова, като начало, няма да бъде налице „идеалната картина“ – 80 процента кислород и 20 процента глюкоза, а ще присъства известна стагнация. Известно е, че при хората с хранителни разстройства има дефицит на цинк, както и увеличена активност на медта в мозъка, така че има странен електрически импулс или възпаление, което означава, че и начинът на функциониране на мозъка също е променен. Знаем, че от много ранна възраст ще има проблеми с тънките черва и пропускливостта им ще доведе до процеждане на протеинови молекули и вероятно до цьолиакия. Вече споменах обичайната връзка, която съм наблюдавала, между хранителните разстройства при момичетата и шизофренията при момчетата в едно и също семейство и това, че анорексията се проявява в рамките на шест месеца след поставянето на БЦЖ ваксина в началото на пубертета. И така, ще е налице проблем с цьолиакията  и пропускливостта на червата, както и дисбаланс между медта и цинка, което ще доведе до дехидратация и до промени в начина на образуване на АТФ, а това на свой ред ще повлияе върху кръвната захар и върху функционирането на кръвно-мозъчната бариера.

          Тук смятам, че е необходимо да обърнем внимание и на важността на йода за функционирането на щитовидната жлеза, защото този минерал е изключително важен за кръвно-мозъчната бариера и за здравословното функциониране на всички клетки в тялото. Също така, когато човекът носи силна туберкулозна следа, това обикновено означава проблеми с функционирането на щитовидната жлеза, често присъства синдромът на Уилсън, със симптоми като изтощение, главоболия, ПМС, загуба на коса, раздразнителност, задържане на течности, депресия, отслабване на паметта, ниско сексуално желание и лесно наддаване на тегло. Това се дължи на дефицита на йод, но също и на трудности в преобразуването на Т4 в Т3. Допълнителен проблем е, че традиционните кръвни изследвания не показват достатъчно точно как функционира щитовидната жлеза. Все още не съм се натъквала на проявено хранително разстройство, достигнало нивото на ума, без да е имало проблеми с щитовидната жлеза около пет години преди хранителното разстройство да се прояви напълно.[[more]]Изключително важно е да разберем как се проявява стресът в клетките ни – както промените, така и видовете заболявания, които могат да се развият чак до нивото на ума. Истинският проблем тук обаче е стресът от неспособността ни да бъдем себе си и да изразим това истински и докрай. Как да преодолеем стагнацията, за да повишим резонанса си и да се свържем с универсалната мъдрост?