Отмъщението носи Прада

Не съм чела „Дяволът носи Прада“, но съм гледала филма, който, бих казала - не струва много извън Мерил Стрийп и лъскавия сетинг. Сега, нали съм на тема леки-книги-които-не-ме-натоварват, грабнах продължението на“Дяволът…“ по-бързо от останалите и самоотвержено се гмурнах в нюйоркския издателски и светски живот. Ами… не беше лошо изживяване. Във втората част, озаглавена „Отмъщението носи Прада“ се разказва за новия живот, който Андреа успява да си създаде – съпруг, дете и не на последно място – в съдружие с бивша своя колежка – собствено списание. Естествено, Миранда Пристли - Дяволът, отново се появява, за съжаление отново доста схематична като образ, иначе вдъхновен от истинския живот (предполага се от Ана Уинтур, легендарната шефка на Вог).
[[more]]В интерес на истината авторката Лорън Уайзбъргър говори не само за дрехи и обзавеждане, разнообразени с малко човешки взаимоотношения, както очаквах. В тази книга всяка от нас би намерила своето слабо място – привидно безоблачните отношения с любимия, радостта и ужаса от раждането на дете, женското приятелство, вечното присъствия на първата любов… За мен обаче тази книга е предимно за  скелетите в гардероба, които нито една чистачка не е в състояние да премахне, и за неистовото желание на някои хора (между които причислявам и себе си) да изберат трудния път пред това да се простят със свободата си. В същото време тази тема е поднесена леко, почти ненатрапчиво и в никакъв случай – не назидателно. Ако искаш, можеш и да не разсъждаваш по нея. В този случай има достатъчно висша мода, светски истории и звезден блясък, на които да се насладиш. И тогава тя би била идеалната книга за почивка и разтоварване.