ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Отмъщението носи Прада

Отмъщението носи Прада
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Не съм чела „Дяволът носи Прада“, но съм гледала филма, който, бих казала - не струва много извън Мерил Стрийп и лъскавия сетинг. Сега, нали съм на тема леки-книги-които-не-ме-натоварват, грабнах продължението на“Дяволът…“ по-бързо от останалите и самоотвержено се гмурнах в нюйоркския издателски и светски живот. Ами… не беше лошо изживяване. Във втората част, озаглавена „Отмъщението носи Прада“ се разказва за новия живот, който Андреа успява да си създаде – съпруг, дете и не на последно място – в съдружие с бивша своя колежка – собствено списание. Естествено, Миранда Пристли - Дяволът, отново се появява, за съжаление отново доста схематична като образ, иначе вдъхновен от истинския живот (предполага се от Ана Уинтур, легендарната шефка на Вог).
В интерес на истината авторката Лорън Уайзбъргър говори не само за дрехи и обзавеждане, разнообразени с малко човешки взаимоотношения, както очаквах. В тази книга всяка от нас би намерила своето слабо място – привидно безоблачните отношения с любимия, радостта и ужаса от раждането на дете, женското приятелство, вечното присъствия на първата любов… За мен обаче тази книга е предимно за  скелетите в гардероба, които нито една чистачка не е в състояние да премахне, и за неистовото желание на някои хора (между които причислявам и себе си) да изберат трудния път пред това да се простят със свободата си. В същото време тази тема е поднесена леко, почти ненатрапчиво и в никакъв случай – не назидателно. Ако искаш, можеш и да не разсъждаваш по нея. В този случай има достатъчно висша мода, светски истории и звезден блясък, на които да се насладиш. И тогава тя би била идеалната книга за почивка и разтоварване.

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...