Магията на нейните книги е в това, че близки и разбираеми за западния читател сюжети са разказани с размах, въображение и емоции, познати ни от магическия реализъм на Латинска Америка. Така Исабел Алиенде има свой уникален глас в съвременната женска литература.
Книгата й „Отвъд зимата“ заема особено място в нейната творческа биография. Самата авторка разказва, че е започнала да я пише на 8 януари (на тази дата по традиция тя започва всичките си романи) в същата сурова и страшна зима, в която се развива действието в романа. Една от онези апокалиптични зими, които напомнят на хората, че природата винаги ще си остане по-могъща от тях. Вдъхновение за Исабел Алиенде са били приятелите, с които е била в тази зима, и това става и основната история в книгата – няколко нюйоркчани, които съдбата събира на едно място.
В тази свирепа зимна нощ някъде в Ню Йорк се пресичат пътищата на трима съвсем различни жители на града. Главната героиня е нещо като алтер его на писателката – напуснала родината си жена на възраст, която има лични проблеми, отдавна не е била истински щастлива, но все още вярва в любовта и търси доброто и красивото в света наоколо. Нейният хазяин в Ню Йорк е добър и търпелив мъж, в чието минало се крият страшни тайни, а неочакваната им гостенка е млада латиноамериканска прислужница, която ще ги върне в миналото и ще им даде повод да покажат, че все още са силни и способни да променят света за себе си и другите.
В книгата присъстват всички типични за Исабел Алиенде мотиви – връщане в миналото в далечната латиноамериканска родина, семейни драми, силни чувства, дълбоко отчаяние и крехка надежда, която накрая покълва в просто човешко щастие. Както винаги, романът се чете буквално на един дъх и е силно концентриран като събития и емоции.
Това е последната книга на Исабел Алиенде (написана е през 2017 г.) и с удоволствие установих, че авторката не е загубила магическите си умения на разказвач на истории.
