ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Овчарската корона", Тери Пратчет

"Овчарската корона", Тери Пратчет

Издателство "Архонт - В"

"Овчарската корона" на Тери Пратчет четох с голямо удоволствие, примесено с тъга, защото авторът е вече в, надявам се, един по-добър свят, а това е неговата последна книга.

Толкова много обичам историите, които сър Тери Пратчет разказваше! Очакването на всяка следваща бих сравнила с онова специалното, запазено за вълшебствата по Коледа, с вълненията покрай срещите с някой специален и т.н. С други думи, чувствам се ограбена и изоставена, защото празнината, оставена след него в жанра, е от онези, които трудно се преодоляват.

Последната история за младата вещица Тифани Сболки е едно метафорично сбогуване с читателите, сякаш авторът ни утешава, че макар след тръгването на някой от големите светът ни да "изтънява", винаги има кой да застане и ако не да го замести, то да преподреди по своя си начин, за да вървят нещата. Макар че аз, уви, тъгувам за Баба Вихронрав!

Толкова ще ми липсва своеобразният жизнеутвърждаващ оптимизъм, иронията и ненатрапчивият енциклопедизъм на Пратчет, вярата му в доброто ни начало, че вероятно претенциозно ще се вглеждам в историите на другите автори, ще ги сравнявам с неговите и ще им намирам недостатъци. Макар че самият той ни предупреждава да не търсим подобие, а оригиналност.

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...