Запознанството ми с творчеството на Филип Джиан стана чрез киното и по-точно с екранизацията на "37.2° сутринта". Образът на Бети, пресъздаден от Беатрис Дал – секси и цялата грееща с чара на своята лудост, както и особената слънчева светлина на филма, която го превръщаше от драма, каквато е историята, в романтична балада, са останали и до днес в спомените ми. "Нечистота" и "Проклета въртележка" също помня много образно и затова не е изненада, че романът "Ох…" вече е екранизиран и предстои да го видим на фестивала Cinelibri след броени дни. [[more]] Мишел, героинята на романа, е успешен телевизионен продуцент, разведена отскоро, с вече пораснал син, съвсем малко близки приятели и една ужасна тайна – баща й е в затвора от 30 години за масово убийство на деца. Една вечер маскиран мъж влиза в къщата на Мишел и я изнасилва. Последствията за нея са не толкова физически, колкото повод да се огледа наоколо и да анализира отношенията си с близките.
Майка й е на път да сключи брак с наполовина по-млад мъж, синът й живее с бременна от друг жена, любовникът й е мъж на единствената й приятелка, бившият й мъж се среща с друга жена, по-млада и по-красива. Единствената надежда за положителни емоции са новите съседи и особено услужливият и симпатичен Патрик, който открито флиртува с Мишел. Това е само завръзката на една история с напълно неочакван край.
Действията и размислите на Мишел биха изглеждали съвсем логични и оправдани за жена в нейното положение, ако не беше зловещата сянка на баща й. В този смисъл неизбежно и самият образ на Мишел става злокобен и изпълнен с двусмислени намерения, дори в най-делнични ситуации. Замислих се дали не правим често обратното – оправдаваме недопустими думи и действия на хора, които сме поставили в позитивен контекст и просто приемаме за "нормални".
Филмът по книгата се казва "Тя" и е на Пол Верховен с Изабел Юпер в главната роля. Доста от детайлите в романа са променени, така че е задължителен за гледане, без значение дали вече сте прочели книгата. Аз лично нямам търпение.
