***
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам —
От ръждив, грозен, лош — нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност —
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.
Дамян Дамянов
Кристина Младенова
Кристина обича да излиза на среща с града. Да върви дълго пеша, да открива нови интересни места и барове, да завива по малки цветни улички и да се любува на красивата архитектура в столицата. Друго нейно описание, за което приятел й подсказва, е „пресушителката на морето, преброителката на песъчинките“, защото най-спокойна, щастлива и вечна се чувства, когато е близо до морския бряг...