Неделен книжен клуб

Париж си търси продавачи на антикварни книги

Всяка разходка до библиотеката или книжарницата прибавя към походката ни доза тържественост и приповдигнатост. Близката среща с книгите ни напомня, че светът е само повод за въображение.

Париж си търси продавачи на антикварни книги

снимка: Benh LIEU SONG/ Wikimedia Commons

Продавачите на антикварни книги, популярни още като „букинисти“, по кейовете на река Сена, са емблематична част от пейзажа на Париж. Журналистът Сам Бол разказва за приказния свят на букинистите във France 24, но и за трудностите, с които се сблъскват при упражняването на тази професия с традиции.

Последните години се оказват трудни за букинистите заради увеличаването на онлайн пазаруването, поредиците от стачки и протести, както и пандемията от Covid-19 , която оказва влияние върху продажбите. С днешна дата обаче Париж се надява да разпали искрата на интереса на младите към тази вековна професия, като отправя апел към кандидатите да запълнят щандовеtе, които в момента са празни.

Традицията за продажба на употребявани книги по бреговете на Сена датира от над 450 години и се казва, че това е единствената река в света, която тече между две лавици за книги.

Днес повече от 900 букинисти се занимават с търговия от двете страни на Сена, като продават огромен набор от книги, пощенски картички и други туристически сувенири.

 

Предизвикателствата пред букинистите започват с терористичните атаки на 11 септември, последвани от терористични заплахи, стачки и протести – като движението на „жълтите жилетки“ – в Париж, които водят до периоди на ниски нива на туризъм.

В съчетание с тези негативни фактори е възходът на онлайн гигантите за търговия на дребно като Amazon и като похлупак – пандемията от Covid-19.

По време на локдауна беше ужасно. След като беше отменен  и движението стана свободно, местни хора, които не бяхме виждали преди, дойдоха да ни помогнат, като си купят книги. Ние зависим предимно от туристите. Сега се наблюдава униние, умора. Отваряш щанда и правиш три, пет евро на ден... След като го направиш 10 пъти си мислиш: „Какъв е смисълът?“ – споделя Кале, букинист.

Това е и причината емблематичните зелени киоски за книги в момента да са празни, а букинистите да се оттеглили от професията, в която средната възраст е висока и постоянно расте, според правителствен доклад от 2018 г.

Но град като Париж винаги търси модерни решения. Букинистите, които се надяват да вдъхнат нов живот на професията, са пуснали призив онлайн към желаещите да се настанят на опустелите щандове.

 

Първото изискване е да имате страст към книгите и по-специално към тези с антикварна стойност, както и да имат известен опит.“, казва Оливия Полски, заместник кмет на Париж.

Кандидатите могат да изпратят заявлението си на [email protected]. А срокът е до 18 февруари 2022г. в 16ч.

Обичам работата си“, казва Хасиди, който седи търпеливо на сгъваем стол пред сергията си в студен и влажен ноемврийски ден, увит в дебело палто и вълнена шапка, за да предпази от студа. Понякога минувач спира и разглежда предложенията от книги и списания.

Букинист съм от 40 години, сега съм на 70. Харесвам хората, които идват да разгледат“ – споделя тя.

Други, като Лиъм Дилън, родом от Ирландия, са открили занаята едва наскоро, но вече са се влюбили в него. Преди това той работел като готвач, станал букинист преди едва три месеца, след като усетил, че има нужда от промяна.

"Обичам това, което правя“ – казва той. „Никога не съм вършил подобна работа, свързана с търговията. Но да говоря с хора от цял ​​свят е страхотно. Така откривам интересни личности“.

Изискванията за работата са нещото, към което отправяме поглед.

Не трябва да се плашите от студа или жегата“ – споделя той. „Трябва да сте любопитни, да имате страст към книгите. А парите не трябва да са вашият приоритет, защото ако сте в професията заради парите, няма да се получи."

Според него един букинист е необходимо да бъде на първо място общителен и харизматичен, защото става дума за хора от различни страни и култури. Допълнителен бонус на работата е, че Париж подкрепя букинистите, като не иска от тях да плащат наем за сергиите – за разлика от други, които продават стоки на обществени места. Столицата подкрепя това продавачите на книги да бъдат добавени към списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

 

 

5 нови книги, написани от момичета за момичета