Неделен книжен клуб

Пътуване с лек багаж

"Глухите вихри донасят гръмки гъши тревоги. Студена и облачна сутрин. Снегът трупа преспи в здрача. В своята бедност нямам какво да ти дам за сбогом освен планините сини, дето край тебе крачат."

Пътуване с лек багаж
Любимият ми разказ от тази книга е съставен изцяло от писмата на едно дванадесетгодишно японско момиче до Туве Янсон – кратки изречения, преклонение пред любимата писателка и безкрайна мъдрост. Ето едно от тях:
 
Моя Янсон сан,
Целия ден вали сняг.
Ще мога да пиша за снега.
Днес майка ми почина.
Когато станеш най-големият в семейството си, не можеш да заминеш, а и не искаш.
Надявам се, че ме разбирате.
Благодаря Ви.
Стихотворението е от Лан Ши Иян, който е бил голям китайски поет в миналото.
Преведено е на Вашия език от Хуан Цу-И и Алф Хенриксон.
"Глухите вихри донасят гръмки гъши тревоги.
Студена и облачна сутрин. Снегът трупа преспи в здрача.
В своята бедност нямам какво да ти дам за сбогом
освен планините сини, дето край тебе крачат."
Тамико
 
Чела съм този разказ поне десет пъти и всеки път изпитвам едно особено чувство на тъга и спокойствие. Всеки разказ в книгата на Туве Янсон „Пътуване с лек багаж“ носи съвсем различно послание и предизвиква противоречиви чувства – едновременно меланхолични и омиротворяващи. Това е странна книга, написана от една от най-великите детски писателки, но изцяло за възрастни. Героите са не просто пораснали деца, а възрастни хора, старци. Но в много отношения те са описани така, както се описва едно дете – със своите чудатости, странни навици и ексцентрични прищевки – някои са прекалено великодушни, други твърде любопитни, едни са объркани, други саможиви, но всички без изключение са симпатични, жизнени и решителни. Всяко разказче е една малка история, която понякога звучи съвсем познато, друг път е забавна или озадачаваща. Струва си да се прочете тази книга, която със своето спокойствие и мъдрост сякаш навява малко хлад в горещото лято…