ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Печални сънища, тревожни дни и несигурност от Силвия Плат

Печални сънища, тревожни дни и несигурност от Силвия Плат

И друг път съм изказвала огромното си съжаление, че когато с майка ми бяхме само двете, Силвия Плат бе само име под линия в някой роман и някое и друго отнесено стихотворение. Съжалениеq защото, ако тогава бях прочела прозата й, щях да проявявам повече разбиране към родителя си, странно люшкащ се (според мен) между демократичност, свободолюбие и прословутото: "Така трябва, прието е, редно е!". Нещо, което би ми спестило поне част от противоречията и недостатъчната близост с нея, когато вече не бях дете.

Другият почти успокояващ извод след прочита на "Джони Паник и библията на сънищата", преведена от Надежда Радулова и издадена от "Лист", е колко беззащитен е вече отишлият си от този свят. И каква утеха е, че маргинал като мен няма да е изложен на показ, както трагично загиналата Силвия Плат –  произведенията в сборника са подбрани от съпруга й Тед Хюз сякаш в подкрепа на неговата теза за случилото се. Самият той признава, че има подбор, макар под благовиден претекст.

И да, вероятно никой няма как да ме разубеди в ролята му, било то и да не е справедливо. Има и други издайнически белези – етикетирането на прозата като фотографска, описваща дословно и без полет на въображението (нещо, което за мен не отговаря на истината), уличаващо го в дребнавост и предразсъдъци. А че Хюз си остава вклинен в ролята на типичен мъж, може да се види от преобразувания вече в разказ спомен от съвместното им лято в Испания, където младата съпруга е оставена да върви отзад, мъкнеща диня и стара пишеща машина, докато той припка след евентуалната хазяйка, нарамил раница. Не знам за останалите читатели, но моето въображение нарисува картина, която е подобна на онази с мъжа върху магарето и жената след тях.

Самите откъси от дневниците и разказите на Плат са пълни с тревожна тъга, неспокойна амбиция, една разкъсана между противоречия жена – да е такава, каквито са всички, но и същевременно много различна. Напрежение и неудовлетвореност, под чийто товар не издържа.

Печално съществуване заради стремежа да се "впише", заради очакванията на другите и личните амбиции, съществуване без истинска подкрепа, приятелство и любов, особено след ранната смърт на баща й.

Книга, която е истински тъжна.

 

Непознатата страна на Силвия Плат

 

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...