В тази книга има всичко, заради което обичам романите на Несбьо – легенди и романтични истории, загадки и страшни тайни, динамика на действието, неочаквани обрати и малки интересни детайли, много герои, нито един от които не е само добър или само лош.

Пентаграмата – или петолъчка – е религиозен символ, който е в основата на поредица от убийства – точно пет – извършени хладнокръвно и театрално в различни квартали на Осло. За Хари Хуле това е загадка, която може да го изведе към убиеца на най-добрата му приятелка – една неразплетена история от „Червеношийката“, която много исках да стигне своя финал.Около петте жертви се появяват много различни роднини, близки и врагове и по някакъв начин всеки изглежда подозрителен в даден момент. Точно това е, което ми харесва в книгите на Несбьо – че дори когато става дума за сериен убиец, нещата никога не са еднозначно черни, маниакално жестоки и толкова кървави, че да парализират любопитството на читателя за сметка на чистия ужас. Тук през цялото време е интересно, винаги има някакво обяснение и някакъв изход. Последната една трета на книгата е непрекъснат финал – амалгама от заподозрени, престъпници и полицаи, които неизбежно са и от двете страни на доброто и злото.

Вече съм споделяла, че когато харесам един писател, задължително прочитам всичките му книги. Този засега напълно го заслужава!