"Перо от пеликан" на Ирина Папанчева

Неделя следобед. Телефонът звъни и със скърцане на зъби вдигам слушалката, защото някак вътрешно отдавна съм решила, че в неделя по телефона не говоря. Но този път вдигам, за да чуя задъханото:

 „Настя, намерих книга за теб! Трябва да се я видим, за да ти я дам – ще се влюбиш!“

Видяхме се. Влюбих се.

„Перо от пеликан“ на Ирина Папанчева е 174 страници любов. От онези, започващи от пръв поглед, зачената в първите няколко изречения. А и може ли да бъде различно след като романът започва с:

„Първо баща ми ни напусна.“

Пет думи на малко дете, което ще стане нашият разказвач и ще сподели историята за един любовен триъгълник на възрастните и един по-малък, в който той ще бъде главният участник. Всъщност първо Моника, старата приятелка на майка му, пристига в София, за да започне нов живот и нова работа. Но неочаквано плановете ще се променят и место работа, тя ще си намери нов мъж, който по случайност е бащата на малкото момче.

Така започва едно бягство в Бургас, където останките от счупеното семейство – изоставената съпруга и малкият син – ще заминат при баба на „пълна оздравителна програма“ с включени ставане в шест сутринта, медитация, плуване в морето и луга и мазане с лечебна кал, за да заякнат вътрешно и външно. Програма, която ще бъде пресъздадена през неповторимия стил на детската логика.

Разказвачът ни всъщност е едно малко човече, стъпило с единия крак в света на възрастните, а с другия все още стоящо в съседната, детската, стая. И симбиозата между детското мислене и изразяване и възрастните проблеми, с които той ще се сблъска, е резултатът, който държа в ръцете си. Един роман, написан с голямо сърце, което  умее да погледне на събитията и „от другата страна“, без да натяква кое е правилно, а кое не е – реалистичен, смешен и тъжен едновременно и една идея по-смел, защото в живота може да се случи и най-неочакваното, а ние трябва да бъдем достатъчно силни, за да се справим с него.