Аз и Сузана Кларк се "познаваме" от шестнадесет години, още от първия й роман – "Джонатан Стрейндж и мистър Норел", смесица на двата свята, този на реалността, позната ни от времето на Наполеоновите войни, и онзи на приказните същества владеещи непонятни сили и вълшебства.
Вторият й роман "Пиранези", излязъл през миналата година, фигурираше в множество влиятелни литературни класации, а в началото на тази се появи и на българския книжен пазар, благодарение на издателство "Лабиринт" в превод на Емилия Масларова.
Джовани Батиста Пиранези е архитект, художник-график, археолог от 18 век, създател на пленяващи до днес графики с причудливи ракурси и светлосенки, странни и вдъхновяващи. В подобен самотен и необятен свят се развива и новият роман на Кларк, а името на италианеца е използвано за главния герой в замяна на забравеното от него.
Тук отново се срещаме с две реалности – нашата и онази изоставената, подвластна на магията, в която не само спомените кои сме, но и грижата относно смисъла и отговорността оставяме на заобикалящото ни, вярвайки в мъдростта и добротата му.
Този път Сузана Кларк е елегантно лаконична, пестелива от към действащи лица, събития и пищни описания. Един красив и строг свят на множество зали, стълбища и статуи, навестяван от приливите на океана и птиците, който пленява и ни кара да забравим. Спасение или гибел, тайна, която може да ни донесе власт, а може би просто ни води по пътя, който ни отделя от другите, смятайки, че това ще ни направи богове.
Книгата поставя много въпроси, а най-значителните от тях, според мен, са тези от областта на етиката. Оправдани ли са всички средства, за да се сдобием с ново знание, и защо ни е нужно то, ако ще облагодетелства само нас. Един текст изпълнен с доброта и прошка, защото това са нещата които ни правят свободни, а не гневът и отмъщението.
5 книги на Милан Кундера между смеха и забравата
