"Под небето на Тоскана" от Франсис Мейс е чувствена книга, доставяща истинска наслада  на читателя.

Това може да предизвика някой друг учуден поглед, ако като мен имате навик да четете в обществения транспорт, вероятно заради отнесено щастливия ми вид - сякаш не съм в попрепълнен тролей,а на място, където съм с удоволствие. 

Страница след страница в простата история за закупуването, ремонта и живота на вила сред обширно имение  от двойка преподаватели от Сан Франциско в областа Тоскана на Италия ви кара да се разтапяте от топлината на жужащото слънце, да усещате вкуса на зрелите плодове, да вкусвате от ястията, приготвени с продукти от градината, да се увличате в дълги разговори с дошлите на гости приятели и да се радвате на всяка, свършена от вас работа по възстановяването и преобразуването на къщата и земята около нея. Миризми, цветове, хора и истории - всичко това е "приготвено" вкусно, привлекателно и с много обич.

Макар и само от анотацията към книгата да разбирам, че авторката е превеждана на много езици и е известна поетеса, описанията на подправките, на пазарите, букетите, дори приложените няколко рецепти не оставят у мен съмнение, че писателката е изкушена не само от изисканата кухня, но и от изящната словесност.

Четивото е толкова изящно и женствено, простичко и същевременно изискано, че дори читателка като мен - мразеща да се занимава с домакинстване, готвеща само-ако-няма-кой-друг, е запленена и увлечена. Сигурно, мисля си аз, приготвянето на храна и поднасянето й щяха да ме вдъхновяват, щях да се радвам на всяки рафт, врата, пейка или покривка, ако живеех в къща с  градина и в прозореца ми не се блъскаше отсрещният блок, също толкова грозен, колкото и този, в който живея.Някъде може би ме чака домът от цветно-ароматните мои сънища.

На онези, които през лятото не са в настроение да се усамотяват в четене, препоръчвам едноимения филм с Даян Лейн.

В случай че още не сте прочели тази книга, можете да си я купите онлайн оттук.