За съжаление, още една среща с творчеството на сър Тери Пратчет приключи и макар че удоволствието от нея бе голямо, мъничко тъга се прокрадваше с напредването на страниците и приближаващия се край. [[more]] Поради това, че авторът вече не е сред нас, може би този път като че ли обърнах по-голямо внимание на светлия оптимизъм, струящ от тази книга, а не на въображението, размесило познанията за митология, религия, култура, история и политика в шеметна история за неспокойния човешки дух, търсещ винаги новото и приключението, вървящ срещу течението на навика и установените порядки.
Защото историята за навлизащата в плоския свят на Диска Железница, нова, лъскава, шумна, бълваща сажди и дим, опасна, когато поиска, и опитомено дружелюбна за онези, които я обичат и уважават, не е само за неизбежните промени. Тя е и за необходимостта от осъзнаването, че това всъщност е животът - непрекъснато нагаждане към новото, бързо превръщащо се в нещо старо, без което не можем. Безсмисленото вкопчване в отдавна загубили смисъла си порядки и традиции всъщност е истеричен страх не само от новостите, но и от загуба на влияние и власт - все неща, водещи до ненужно проливане на кръв и загуба на живот, неща, засягащи повече обикновеното население, копнеещо преди всичко за мир и спокойствие.
Удивително е как Тери Пратчет въпреки личната си драма успява да съхрани чувството за хумор и свободата на иронията. Не киселее в апокалиптични прогнози и съхранява оптимизма си, че щипка Хаос може единствено да преподреди, но не и да затрие Реда.
Пожелавам на всички почитатели на Тери Пратчет и на "Светът на Диска" приятна среща с познатите ни герои и им завиждам за удоволствието от четенето.
