Неделен книжен клуб

Поезия с много лица

Улрике Алмут Зандиг е поетеса и „Фламинги“ е първата й книга в проза. Или поне формата е проза, но съдържанието е изцяло поетично. Всеки текст е натоварен с емоции много повече, отколкото се очаква от толкова кратки разкази и понякога поетичността на езика и експресивността на образите са толкова силни, че е трудно да се възприеме самата история. Никой герой в книгата на Зандиг не е сам – всички те са в непрестанен диалог с паралелни реалности, мъртви роднини, странни приятели или просто със своето друго „аз“. Във всички разкази действието се развива в рамките на съвсем кратко

Поезия с много лица

Улрике Алмут Зандиг е поетеса и „Фламинги“ е първата й книга в проза. Или поне формата е проза, но съдържанието е изцяло поетично. Всеки текст е натоварен с емоции много повече, отколкото се очаква от толкова кратки разкази и понякога поетичността на езика и експресивността на образите са толкова силни, че е трудно да се възприеме самата история. Никой герой в книгата на Зандиг не е сам – всички те са в непрестанен диалог с паралелни реалности, мъртви роднини, странни приятели или просто със своето друго „аз“. Във всички разкази действието се развива в рамките на съвсем кратко време, в което героите си спомнят цели истории, разпрострени напред и назад във времето и пространството и вече премислени и оцветени в определена емоционална окраска. Това е и най-големият недостатък на тази книга – всеки разказ изразява само една емоция, описана с най-голяма интензивност и ако в едно кратко стихотворение това е въздействащо и красиво, то в един разказ идва твърде много и поне за мен е прекалено натоварващо, още повече всички теми в книгата са посветени на смъртта, раздялата и сбогуването с невинността и детството. Зандиг е безспорно талантлива, но следващият път ще предпочета да си купя книга с нейната поезия.