Адът на майчината любов… Преди години четох за това в едноименната книга на Ален Боске и си обещах, ако имам деца, обичта ми да не е бреме за тях. И сега, когато имам син, мисля, че това обещание ми помага – да съм по-спокойна с него, да не го притеснявам с прекомерни изисквания и никога да не забравям, че той е отделен от мен човек – със своя воля и съдба.
В книгата на Павел Санаев – смешна до сълзи и тъжна до истеричен смях – целият ад на майчината обич е концентриран максимално. Горкият малък Саша, кльощав и астматичен, е обичан даже двойно – от родната си майка и от баба си. Майка му живее с втория си мъж, а баба му и дядо му го отглеждат с всички сили. Саша е винаги с вълнен чорапогащник, с две-три фланели, абсолютно забранено му е да се поти, да играе с децата, да яде сладолед, не яде пържено, солено, сладко, дори плодовете за него се заливат с вряла вода. Нещастната му, вечно недоволна баба, все пак вижда в него нещо уникално и това е неговата уникална болнавост – Саша си има всички болести на света и всеки ден ходи или на лекар, или на изследвания. Изобщо баба му го обича само когато е болен. Затова той е болен непрекъснато.[[more]]Цялата история е разказана от името на Саша, за когото в ада на непрекъснатите скандали между баба му и дядо му има само един светъл лъч – посещенията на майка му два пъти в месеца. Много рано той разбира, че майка му е раят, а там никой не живее, хората живеят в реалния живот, а той е гаден. Впрочем думите, които използва баба му са много по-цветисти и многобройни.
Авторът – звезда в родината си и номиниран за руския „Букър“ с тази книга – се опитва да оправдае поведението на бабата с това, че тя е психически болна. Но за възрастния читател е ясно, че тя не е. Че повечето от нас някога, някъде - пред входа на блока, по стълбите, в градинката, на спирката, в детската градина - обезателно сме чували и виждали Саша и неговата баба – непоносима. Непоносимо обичаща го.
Една книга, която не ни се иска, но трябва да прочетем.
