Неделен книжен клуб

"Полулош", Сали Грийн

Това, което е най-привлекателното в цялата тази история, в която няма много силни и отличителни образи, нито оригинални фентъзи открития, е стилът на авторката – плавен, лек, четим, увличащ.

"Полулош", Сали Грийн

„Полулош” не е нито по-лош, нито по-добър от хубавите примери в жанра на „реалното фентъзи” както  го наричам. Историята е донякъде банална, макар и да не е съвсем предвидима – магьосниците, които живеят сред нас, обикновените... „безцветни” , са се разделили на два враждуващи лагера, уж според моралните им критерии. Белите преследват черните и обратното, освен това този процес е бюрократизиран и много ми напомня един от най-добрите образци на тази тема – четирилогията на Сергей Лукяненко за патрулите, но е доста далеч от него като мащаб и въображение. [[more]]Та, главният герой е нечистокръвен /малко „Хари Потър”/ – тоест смес от бял и черен и всички се опитват да го използват за свои цели, той пък се опитва да намери себе си и да преследва любовта си. Това, което е най-привлекателното в цялата тази история, в която няма много силни и отличителни образи, нито оригинални фентъзи открития, е стилът на авторката – плавен, лек, четим, увличащ. Той е този, който превръща тази книга в супер приятна за четене и бърза за отмятане. Това е моето откритие тук и със сигурност ще гледам да му се насладя и в престоящите два тома от тази книга.