ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Полунощ е самотно място", Барбара Ърскин

"Полунощ е самотно място", Барбара Ърскин

Тази книга с хубава корица ми попадна случайно в книжарницата на Booktrading на Граф Игнатиев и въпреки че беше намалена на 2 лв или може би точно заради това, реших да си я купя. Оказа се, че е трилър с елементи на ужас, а интригата и напрежението бяха в точно определени дози и също така в правилната пропорция.Писателката Кейт Кенеди решава да се уедини в малка вила на брега на Есекс, за да се възстанови след разрушената си връзка и за да напише новата си книга. Във вилата обаче започват да се случват необясними събития, в които се въвличат и всички нейни съседи. Оказва се, че призраци от древни времена търсят отмъщение и се опитват да се домогнат до света на живите. Барбара Ърскин вплита двете истории – древната и днешната – в една супер напрегната комбинация, която те държи на ръба на леглото почти до края.

Хареса ми реализмът на описанието, който не ми позволи в нито един момент да си кажа – е, стига де, това вече е нелепо – както при евтин филм на ужасите. Щеше да е по-добре, ако авторката беше решила самите герои да разплетат древната мистерия, вместо тя да ни я разказва паралелно. Щеше и да е по-добре да има по-малко обрати, особено накрая, където човек вече губи търпение, очаквайки развръзката. Такава, за жалост, няма. Но напрежението си струва.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...