На днешния ден – 16 октомври, през далечната 1854 г. е роден ирландският драматург, писател и поет Оскар Уайлд. Творчеството му включва велики заглавия като "Портретът на Дориан Грей", считана от мнозина за роман с автобиографични елементи, "Славеят и розата", "Рибарят и неговата душа", "Щастливият принц", "Преданият приятел", "Кентървилският призрак". Книгите му са все така актуални и постоянно стават повод за нови екранизации и театрални постановки.
Животът на автора е също толкова вълнуващ, колкото и сюжетите му. Истинското му име е Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд. Роден е в Дъблин в семейството на интелектуалци, които посяват жаждата му за знания. Завършва с отличие "Тринити Колидж", а по-късно и Оксфордския университет, където често спори с професорите. Доводите му са толкова убедителни, че преподавателите понякога дори не могат да го оборят, а аналитичната му мисъл ги кара да му връчат стипендия, за да продължи изучаването на класическа литература и философия.
Блести със своя остър ум, впечатлява с нестандартните си възгледи и дори визуално изглежда различно от съвременниците си заради нетипичния стил на обличане. Поведението му е на изтънчен и леко надменен интелектуалец от модерните елитни кръгове на английската столица, където прекарва по-голямата част от живота си, а хуморът му е пиперлив. Това първоначално му носи симпатии и става обект на възхищение, но по-късно го поставя в ролята на неразбрания гений, неспособен да се адаптира към своето време.
През 1881 г. издава първия си сборник със стихотворения. Книгата е приета със смесени чувства – критики не липсват, но са признати и уменията на Уайлд като писател. Впоследствие е обвинен в плагиатство, като дори излиза подигравателна статия срещу него, която намеква за хомосексуалните му наклонности.
Прочетете още...
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...