Този увлекателен роман е написан от Никол Монес, американска писателка, чието творчество е вдъхновено от различните аспекти на китайската култура като дълбоките пластове традиция и мъдрост и съвършенството в кулинарията. А най-ценното в книгата е богатството й на история.
“Последният китайски готвач” бързо пренася читателя в една екзотична и завладяваща кулинарна история, изпълнена с източна култура, философия и невероятни вкусове и аромати. Разбира се, част от сюжета е и една красива и деликатна любовна история, която се заражда между Изтока и Запада.
Авторката ни показва тайния свят на елитната съвременнна китайска кухня чрез историята на Маги Макелрой (американска кулинарна журналистка в Пекин). Маги наскоро е овдовяла и е повикана в Китай във връзка с иск към покойния й съпруг, който може да е водил двойнствен живот между Америка и Китай. Така започва нейното приключение, а пред читателя бавно започва да се разгръща един изумителен свят.
Свят, който открива величието на китайската кухня, толкова специална заради дългата си история. В хода на тази история готвачи създавали ястия, за да пресъздадат не само природата, но и събития, хора, философски мисли и прочути произведения на изкуството като опери, картини, стихотворения и романи. И всяко блюдо е било произведение на изкуството. Храната не е била само за ядене, а и език. А върховата точка никога не е самата храна, това е актът на споделянето й. Самата идея за индивидуално поднасяне е чужда в Китай. Точно обратното на посоката, в която се движи евроцентричната кухня – към малкото, подбраното, ценното и преди всичко индивидуалното.
И въпреки че историята на “Последният китайски готвач” е плод на художествена измислица, китайският културен свят, който оживява в книгата, е истински и много вдъхновяващ.
Кристина Младенова
Кристина обича да излиза на среща с града. Да върви дълго пеша, да открива нови интересни места и барове, да завива по малки цветни улички и да се любува на красивата архитектура в столицата. Друго нейно описание, за което приятел й подсказва, е „пресушителката на морето, преброителката на песъчинките“, защото най-спокойна, щастлива и вечна се чувства, когато е близо до морския бряг...